Когато говорим за птици – за обикновени и застрашени видове, всъщност говорим за онова, което обикновено премълчаваме – че птиците около нас са един добър индикатор, който може да ни подскаже колко чист е светът, в който живеем. С Н.Пр. Мачей Шимански, посланик на Полша в България, говорим не само за света на птиците и за неговия опит като фотограф и орнитолог, но и за онази чувствителност към света около нас, която е задължителна за съвременния човек.
През 2022 г. Мачей Шимански откри фотографската си изложба "Птиците в България през очите на един поляк" и досега е водил няколко работилници в различни градове на страната, в които разказа не само за техниките на снимане на птици, но и за етиката на това занимание. Д-р Шимански е филолог, но разказва, че любовта към филологията се появява в живота му по-късно, защото от малък се е интересувал от света, от който е заобиколен – искал е да знае какво е онова, което вижда, как се казват птиците и растенията.
"Освен това обичам природата и така започна интересът ми към всичко живо. И преди повече от 35 години реших, че това ще бъдат птиците", казва той. И когато говорим за търпението, което е нужно, за да се снимат птиците, Мачей Шимански обобщава нещата така: "Първо е нужно щастие. Човек може да стои седмица на едно място, където може да се наблюдава даден вид, но точно тогава птиците няма да се появят. Затова казвам щастие, после търпение и човек трябва да се посвети на това занимание."
Мачей Шимански обяснява още, че когато човек наблюдава или снима птиците не може да мисли за нещо друго и тук е задължителна пълната концентрация, защото в противен случай или няма да успееш да видиш различните видове птици, или няма да успееш да ги снимаш. "Освен това можем да се учим на търпение и отговорност от птиците", казва той.
С Н.Пр. Мачей Шимански разговаряме не само за птиците, които често не виждаме около нас, но и за това кога един дипломат намира време да избяга сред природата и дали това занимание го учи на повече търпение и повече наблюдателност.
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по света. За любителите на статистиката ще спомена, че нейният "Шинел" по Гогол е хит две поредни години и е в класацията "Топ 20" на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg