Когато говорим за птици – за обикновени и застрашени видове, всъщност говорим за онова, което обикновено премълчаваме – че птиците около нас са един добър индикатор, който може да ни подскаже колко чист е светът, в който живеем. С Н.Пр. Мачей Шимански, посланик на Полша в България, говорим не само за света на птиците и за неговия опит като фотограф и орнитолог, но и за онази чувствителност към света около нас, която е задължителна за съвременния човек.

През 2022 г. Мачей Шимански откри фотографската си изложба "Птиците в България през очите на един поляк" и досега е водил няколко работилници в различни градове на страната, в които разказа не само за техниките на снимане на птици, но и за етиката на това занимание. Д-р Шимански е филолог, но разказва, че любовта към филологията се появява в живота му по-късно, защото от малък се е интересувал от света, от който е заобиколен – искал е да знае какво е онова, което вижда, как се казват птиците и растенията.
"Освен това обичам природата и така започна интересът ми към всичко живо. И преди повече от 35 години реших, че това ще бъдат птиците", казва той. И когато говорим за търпението, което е нужно, за да се снимат птиците, Мачей Шимански обобщава нещата така: "Първо е нужно щастие. Човек може да стои седмица на едно място, където може да се наблюдава даден вид, но точно тогава птиците няма да се появят. Затова казвам щастие, после търпение и човек трябва да се посвети на това занимание." 
Мачей Шимански обяснява още, че когато човек наблюдава или снима птиците не може да мисли за нещо друго и тук е задължителна пълната концентрация, защото в противен случай или няма да успееш да видиш различните видове птици, или няма да успееш да ги снимаш. "Освен това можем да се учим на търпение и отговорност от птиците", казва той.
С Н.Пр. Мачей Шимански разговаряме не само за птиците, които често не виждаме около нас, но и за това кога един дипломат намира време да избяга сред природата и дали това занимание го учи на повече търпение и повече наблюдателност.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...