Към 31 март – края на женския месец, както някои го наричат, в последния ден на предизборната кампания, в самия край на Великденските пости и в началото на пролетта, пейзажът у нас може би изглежда така: хора с развети руски знамена, които настояват да излезем от НАТО и ЕС, прокуратура, която твърди, че е жертва на опити за атентат, финансово министерство, което опровергава заплахата от държавен фалит, бомбени заплахи в училищата… И да, това прилича на разколебаване и всяване на страх у българските избиратели, които и без това са уморени да се надяват, че България я чакат по-добри дни и години.
Как изглеждаше предизборната кампания този път?
Мнението е на медийния и политически анализатор доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий“.
С какво ще бъде запомнена тази предизборна кампания
“Кампанията протече доста вяло. Имаше някои напрежения, които възникнаха от участниците извън самата нея и тук визирам този доклад на финансовото министерство, изтекъл в медиите, че едва ли не държавата е пред фалит, след това самото министерство трябваше да го опровергава. Тук визирам и атаките срещу училищата, които са един вид хибридни атаки, както се оказва.
Дали са насочени точно към изборите, ние не знаем, но тенденции за всяване на страх и разколебаване у избирателите се чувства. Аз не вярвам това да окаже съществено влияние върху желанието и намерението на хората да гласуват или да не гласуват.
Като цяло премина една прогнозируема кампания, пета поред в рамките на две години, в която избирателите са уморени, самите политици са уморени, а и нямат достатъчно финансов ресурс, очевидно, защото това показват справките от проучвания и наблюдения, които се правят на изразходваните средства. Няма достатъчна емоция, ако щете, в самата кампания, въпреки някои по-остри сблъсъци, въпреки че една от водещите партии правеше много по-агресивна кампания спрямо основния си опонент, другата правеше доста по-миролюбива кампания, но както виждаме, а и социологическите проучвания го показват, че на финала имаме изравнени сили както за първото и второто място, така и за третото и четвъртото място. Не знам дали след 2 април ще има развръзка, или ще отидем на нови избори наесен.“
Най-силното впечатление
“Това, което ме впечатли, пак има връзка с характеристиката на кампания като вяла – нито една партия не направи митинг, истински предизборен митинг от този вид, който познаваме от зората на демокрацията и не само, където политиците спорят помежду си, където партийните привърженици спорят помежду си и митингът се превръща в израз на този тип политическа комуникация, който се прави в предизборния период.
Очевидно партиите, включително и по-големите, нямат електорат, който да извадят на улицата, нямат оратори, които да направят това нещо. Представяте ли си на един площад, който да е пълен 1/3 и да говори ораторът на празен площад и след това да се появи като кадри, като видео...
Страхуват се политиците. Скъсана е връзката между политика и електорат и заради това те говорят само на твърдите ядра, които има опасност да не се мобилизират. Това един сгрешен модел на комуникация – да си говориш само със себеподобни, да се затваряш в едни предизборни ехо-камери и да нямаш опит да направиш публично сблъсък на аргументи, на позиции с твоя противник.”
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Ани Петрова, БНР
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
