За острия завой от успешна бизнес кариера в Америка до лютиерството в родината

Тя се озовава в Америка, защото баща ѝ печели "зелена карта“ и на 19 години влиза в американската армия, за да получи образование. На 27 години излиза с чин старши сержант и диплома по бизнес администрация и психология от Университета в Сакраменто. Започва да гради кариера в корпоративния свят, занимавайки се с маркетинг и реклама, но носталгия я кара да се потопи в света на лютиерството и да поеме семейния бизнес – единствената фабрика за струнни музикални инструменти в България.  

В "Нашият ден" историята на почти стогодишната фабрика разказва Теодора Димчева. Тя е съсобственик на мястото, където се произвеждат среден майсторски клас класически китари и щрайхови инструменти – цигулки, виоли, виолончела, укулеле и контрабаси. 

"Ако изключим потенциала да бъдеш във военна обстановка и във война, което за съжаление е едно от основните неща на армията, реално, това е едно страхотно училище, защото се учиш на дисциплина, да работиш в екип, да следваш правила и същевременно донякъде е една много добре организирана система да те изгради като морални стойности, образование, физическа култура и спорт“, казва Теодора Димчева.

Споделя, че идвайки във фабриката, е била омаяна как от парче дърво, абсолютно грубо чрез различни производствени операции, да се направи един инструмент, който да изглежда уникално красив и попаднало в ръцете на музикант, да звучи изключително добре.

"Първият пазар, на който успяхме да стъпим и който помогна за по-доброто съществуване на фабриката, беше Германия“, припомня тя.

Всяка година от фабриката излизат около 13 хиляди инструмента, които пътуват до новите си собственици в САЩ, Европа и Австралия. От Япония основно поръчват цигулки, а във Франция предпочитат класически китари. Продукцията на фабриката е позната и в скандинавските страни. 

Пандемията дава своето отражение върху производството на музикални инструменти. Има хаос в доставките и отмяна на поръчки заради фалити в музикалния бизнес. "Едно от нещата, които наистина помогнаха тогава, беше мярката 60/40", спомня си тя . 

Усилията на Теодора Димчева в момента са насочени към това фабриката да започне да произвежда китари от по-висок клас.

Целия разговор с Теодора Димчева можете да чуете в звуковия файл.