4
На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.
18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.
Сред българските паметници, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство са Мадарският конник, Рилският манастир, Казанлъшката гробница, град Несебър, Боянската църква.
“Според основополагащия документ за опазване на недвижимо културно наследство, Венецианската харта от 1964 г., то е определено като послания от минали поколения. Временно е в нашите ръце, и ние сме длъжни да го предадем на следващите поколения в цялото богатство на неговата автентичност“.
Това каза в интервю пред БНР арх. Ивайло Захариев.
Посланието му за деня е - да опазим това, което е останало, което може да стане само с политически и обществен консенсус.
Според него пречките за ефективното опазване на недвижимото културно наследство са няколко, като акцентира върху “неадекватното законодателство и неефективна национална система за опазване“.
Друг проблем, който откроява е комерсиализацията на обектите, които могат да бъдат използвани и по за други цели, “въпреки че в Закона за културното наследство се казва, че обектите, които са национално богатство не трябва да променят функцията си“.
Според него общините и държавата по-скоро защитават интереса на отделния собственик, който преценява, че земята е по-важна за него от сградата:
“христоматиен е примерът за случващото се със “Захарна фабрика“ в София. Това е една сграда, която е паметник на културата, но вече е почти разрушена. През годините се прекупува от различни собственици. Общината е глобила едни от тях със 100 000 лева, но това е сума под цената на апартамент в София. Логично е собствениците да изчакат да падне сградата и да построят това, което имат намерение да правят“.
Следваща голяма тема според Захариев е опазването на минералните бани:
“термалното културно наследство е добра илюстрация на опазването на днешните паметници, от една страна то включва ресурса минерална вода, от друга, самото място - сградите, пространствата и териториите, а от трета, термалните традиции на общностите, които използват водата през това време“.
“Опазването на културното наследство не са само сградите или само ресурсите, или нещо друго. То е една съвкупност и трябва да преценим кои части от наследството от миналото да продължим за бъдещите поколения“, подчертава архитектът в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
