За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?
"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."
Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.
В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.
"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.
Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.
Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?
"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.
И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.
Журналистическата етика
Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.
Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg