Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Симона Велева:

Пречи ли законът на медиите да цитират имена на компании при информационен повод?

Симона Велева
Снимка: БНР

За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?

"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."

Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.

В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.

"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.

Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.

Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?

"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.

И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.

Журналистическата етика

Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.  

Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отговорни, уверени, независими: жените, които променят финансовата култура

На 18 септември в столицата се състоя  Findependent Summit "From Zero to Hero" – първото по рода си събитие в България, насочено изцяло към темата за финансовата независимост на жените . Форумът събра визионери, бизнес лидери и международни експерти, които търсиха отговор на въпроса: как да накараме парите ни да работят за нас? В..

обновено на 07.10.25 в 13:59

Коста Чолаков: Българинът все повече осъзнава нуждата от животозастраховане

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", след Деня на застрахователя и връчването на годишните отличия в сектора, Коста Чолаков сподели своята гледна точка за застрахователната култура в България и за ролята на животозастраховането като средство за дългосрочна сигурност и финансова стабилност. Застраховането – обществена..

обновено на 07.10.25 в 10:14

Нов проект насърчава социалната интеграция между българи и чужденци над 65-годишна възраст в София

Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи, така и към чужденци, живеещи в столицата. Първото събитие от програмата е разходка на Витоша на 7 октомври . Защо темата е важна Проучвания показват, че с напредването на възрастта..

публикувано на 06.10.25 в 17:05
Елените, 3 октомври 2025 г.

Дежавю по Черноморието: уроците, които не научихме от предишните бедствия

В последните дни България отново стана свидетел на мащабни наводнения по Черноморието – четирима загинали, стотици хора в бедствено положение, разрушена инфраструктура и нанесени щети по домове и обществени сгради. "Като някакво нелепо дежавю", казва д-р Иво Анев – преподавател в УНСС, експерт по логистика и устойчиво управление на риска,..

публикувано на 06.10.25 в 11:15
Ахмед Хасанов, Ана-Мария Кръстева, Лика Ешкенази и Милен Иванов (отляво на дясно)

Музиката, като част от религиозната традиция на различните вероизповедания

Повод за нашата среща днес е отминалият първи октомври – Световен ден на музиката! Религиозна музика на евреите, православните и мюсюлманите, макар че е различна по звучене играе централна роля в ритуали и празници на тези различни религиозни общности. Тя не само украсява богослуженията им, но и служи като средство за духовно извисяване и свързване с..

обновено на 06.10.25 в 10:16