Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Симона Велева:

Пречи ли законът на медиите да цитират имена на компании при информационен повод?

Симона Велева
Снимка: БНР

За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?

"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."

Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.

В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.

"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.

Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.

Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?

"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.

И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.

Журналистическата етика

Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.  

Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43