24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Турция е признала само за масови гонения, но е отрича, че е извършвала геноцид.
За да решат т.нар. "арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид.
Крикор Сренц от Пловдив разказва в интервю за БНР как семейната му история се вписва в историята на арменските бежанци.
На днешния 24 април в Османската империя започват арестите на арменски интелектуалци, а малко след това и тяхното избиване. В списъците за ликвидиране присъства и Саркиз Сренц от град Родосто, преподавател с голям авторитет в местната общност и един от на-изтъкнатите преводачи на арменските класици на турски език.
За късмет Саркиз успява да избегне тази участ и по-късно се заселва в Румъния, а неговият племенник Крикор се бори до последно за правото си да остане там, където е роден – при морето. В крайна сметка обаче е принуден да се раздели с гледките, с които е отраснал, и идва в България, където, също като чичо си, преподава.
За двамата арменци и за съдбата на всички арменци, разказва човек, който носи тяхното име, а заедно с името и тяхната болка и копнеж по онези места, от които са били изтръгнати със сила.
Това е личната история на един от потомците, намерили убежище в България – Крикор Сренц.
“Историята на моето семейство е съвсем идентична с историята на хилядите арменски семейства, които живеят в чужбина. Моето семейство през два различни етапа на геноцида е пристигнало в България – част от предците ми са дошли тук в край на ХIХ век, а останалата по време на тези събития, които отбелязваме на 24 април. Друга част от семейството ми е от последната вълна, която е дошла тук и е намерила в България своя нов дом“, разказва Сренц в ефира на “Нашият ден“.
Интересното във връзка с неговите корени е, че човекът, на когото е кръстен, е бил един от видните интелектуалци в град Родосто, както и един от най-добрите преводачи от турски на арменски език. Той е превел едни от най-известните произведения на арменските класици на турски език. Като виден интелектуалец е бил в списъка, който е причина на 24 април да отбелязваме тази паметна дата.
Поради разминаване в имената Саркиз Сренц е успял да избегне арестуване, а впоследствие заживява в Румъния. Неговият племенник пък, дядото на Крикор, идва в България с последните бежански вълни.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
