Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светът не забравя: Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид

Арменско цивилно население, ескортирано от въоръжени османски войници през град Харпут (днес Елязъг), към затвора в Мезире, април 1915 г.
Снимка: Уикипедия

24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Турция е признала само за масови гонения, но е отрича, че е извършвала геноцид.

За да решат т.нар. "арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид.

Останки от избити арменци в Ерзинджан. Подобни гледки можели да се видят навсякъде из Армения

Крикор Сренц от Пловдив разказва в интервю за БНР как семейната му история се вписва в историята на арменските бежанци.

На днешния 24 април в Османската империя започват арестите на арменски интелектуалци, а малко след това и тяхното избиване. В списъците за ликвидиране присъства и Саркиз Сренц от град Родосто, преподавател с голям авторитет в местната общност и един от на-изтъкнатите преводачи на арменските класици на турски език.

За късмет Саркиз успява да избегне тази участ и по-късно се заселва в Румъния, а неговият племенник Крикор се бори до последно за правото си да остане там, където е роден – при морето. В крайна сметка обаче е принуден да се раздели с гледките, с които е отраснал, и идва в България, където, също като чичо си, преподава.

За двамата арменци и за съдбата на всички арменци, разказва човек, който носи тяхното име, а заедно с името и тяхната болка и копнеж по онези места, от които са били изтръгнати със сила.

Гладуваща жена и детето ѝ по време на арменския геноцид

Това е личната история на един от потомците, намерили убежище в България – Крикор Сренц.

“Историята на моето семейство е съвсем идентична с историята на хилядите арменски семейства, които живеят в чужбина. Моето семейство през два различни етапа на геноцида е пристигнало в България – част от предците ми са дошли тук в край на ХIХ век, а останалата по време на тези събития, които отбелязваме на 24 април. Друга част от семейството ми е от последната вълна, която е дошла тук и е намерила в България своя нов дом“, разказва Сренц в ефира на “Нашият ден“.

Интересното във връзка с неговите корени е, че човекът, на когото е кръстен, е бил един от видните интелектуалци в град Родосто, както и един от най-добрите преводачи от турски на арменски език. Той е превел едни от най-известните произведения на арменските класици на турски език. Като виден интелектуалец е бил в списъка, който е причина на 24 април да отбелязваме тази паметна дата.

Поради разминаване в имената Саркиз Сренц е успял да избегне арестуване, а впоследствие заживява в Румъния. Неговият племенник пък, дядото на Крикор, идва в България с последните бежански вълни.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..

публикувано на 14.12.24 в 09:10
Меги Попова, Надежда Московска, Виктория Драганова, Венцеслава Кожухарова (от ляво надясно)

Всеки преход ли е труден

Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив?  Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..

публикувано на 14.12.24 в 08:00
адв. Елка Пороминска  (вдясно) и Анелия Торошанова

Разпореждане с имот или имущество – видове завещания

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в  ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..

публикувано на 13.12.24 в 15:00
доц. д-р Цвета Маркова

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение.  Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..

публикувано на 13.12.24 в 12:45