Едно пътуване с обществения транспорт в натоварените часове на деня или кратка разходка из лабиринтите на някой хипермаркет винаги могат да се превърнат в малък личен езиковедски експеримент. Не само професионално изкушеното ухо ще долови особености от различни български диалекти – екане, мекане, твърдо или меко говорене, редукция… С още по-внимателно вслушване и малко въображение можем да се опитаме да отгатнем и професията, образованието, характера и културата на говорещите, връзката помежду им и т.н.
Всички тези и още доста други фактори оформят собствената ни реч и ни сближават или разграничават от различни човешки общности. Сложната амалгама от речите на града е полето, в което работи научната дисциплина социолингвистика. Преди няколко десетилетия тя стъпва върху добре изградените основи на диалектологията, възползва се от методите на социологията и статистиката и се заема да изследва функционирането, взаимодействието и промените на речта на индивидите, малките и по-големите общности в съвременната градска среда.
Силната глобализация, мобилността и особено дигиталната реалност логично се отразяват върху мисленето и говоренето ни и това, разбира се, поставя нови задачи пред науките за езика. В търсене на нови теми, идеи и направления в социолингвистиката, учени от български и чужди университети и институти се събраха на Петнадесетата международна конференция по социолингвистика в София. Тя беше посветена на акад. Михаил Виденов. Беше учредено и Международно социолингвистическо дружество "Акад. Михаил Виденов", което да координира и огласява търсенията на колегията.
Проф. Красимира Алексова, преподавателка в Софийския университет, представя в предаването "За думите" перцептуалната социолингвистика - ново направление, което изследва как хората възприемат и оценяват речта – собствената и на другите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
