Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

18 май – Международен ден на музеите

Д-р Илия Вълев: Финансирането често е недостатъчно, за да разгърнем добре музейния разказ

| обновено на 18.05.23 в 09:17
Снимка: Десислава Семковска

На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите, честван за първи път преди повече от 40 години. Целта на празника е да се повиши информираността и ролята на музеите в обществото, защото музеите са важно средство за културен обмен, обогатяване на културите и развитие на взаимно разбирателство и сътрудничество между народите.

През 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.


В интервю за БНР д-р Илия Вълев, гл. ас. в Етнографския музей при Института по етнология и фолклористика на БАН, коментира ролята и важността на музеите в настоящето.

Според него сме загубили своите идеали и идентичност, той смята, че по тази причина хората са започнали да търсят тази идентичност в историята и в националните ни герои. По думите му загубата на идентичност може да се дължи на динамичната съвременност, а може и на наличието на няколко кризи, които имаме не само в България, но и в световен мащаб. “Търсим идеала, но все още се лутаме“, казва той.

“Музеите са място, където част от нашата памет и идентичност се съхраняват“, казва д-р Вълев. В предаването той споделя и това, че финансирането им не е достатъчно, за да могат да реализират пълния си потенциал. Често музеите трябва да правят компромиси и да спестяват от нещата, които трябва да направят, за да разкажат музейната история в цялата пълнота на събитието. 


Един от проблемите, свързани с употребата на историята, е крайният национализъм. Той води до изкривяване на историята и злоупотреби с исторически факти. Д-р Вълев посочва, че често срещаме доста "лаическо" интерпретиране на историята.

“Историята показва грешките, които сме правили в миналото. Важно е да се стремим да не ги повтаряме. Музеите ни предоставят възможността да се сближим с историята и да се научим от нея. Те са място, където можем да се впишем в по-голямата картина на човешкото развитие“, посочва той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..

публикувано на 14.12.24 в 09:10
Меги Попова, Надежда Московска, Виктория Драганова, Венцеслава Кожухарова (от ляво надясно)

Всеки преход ли е труден

Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив?  Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..

публикувано на 14.12.24 в 08:00
адв. Елка Пороминска  (вдясно) и Анелия Торошанова

Разпореждане с имот или имущество – видове завещания

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в  ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..

публикувано на 13.12.24 в 15:00
доц. д-р Цвета Маркова

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение.  Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..

публикувано на 13.12.24 в 12:45