Трилиони долари бяха дадени за съживяване на икономиките след Covid -19 и за зелено бъдеще, но дали тези разходи наистина работят за постигането на оптимистичните цели. Отговорност на медиите е да гарантират, че мерките за зелено възстановяване и справедлив преход са прозрачни и приобщаващи, както и че те са насочени към най-уязвимите в различните държави.
Международната организация на труда определя справедливия преход така:
"Екологизиране на икономиката по начин, възможно най-справедлив и приобщаващ за всички заинтересовани страни, създавайки възможности за достоен труд и като не изоставя никого."
Справедливият преход е отговорност не само на политиците, в него трябва активно да участват и местните власти, бизнес инвеститорите, както и всички служители и работници, заети в енергийните сектори. Всички професии в света трябва да станат зелени.
24 милиона нови работни позиции ще бъдат създадени до 2030 г. благодарение на Справедливия преход. Това предвижда Международната организация по труда.
В Стокхолм, Швеция се проведе международен семинар за журналисти на тема: "Екологично възстановяване и справедлив преход", организиран от "Мрежа за журналистика за Земята" (EJN) на Internews.
В обучението участваха журналисти от: Аржентина, Еквадор, Йордания, Кения, Индонезия, Малайзия, Франция, Италия, Хърватия, Сърбия и България, избрани чрез оспорван конкурс. Целта на обучението беше те да подобрят разбирането си за зеленото възстановяване след пандемията и справедливия енергиен преход, да научат някои добри практики, както и да укрепят уменията си за медийно отразяване на тези теми.
Швеция е една от най-зелените страни в света. За съжаление, обаче, заради новото правителство, което се сформира след последните избори през септември миналата година, политическата ситуация е сменена. Управляващата коалиция не поставя като свой приоритет зелената кауза. Дори настоява за по-голям дял на атомната енергия в енергийния микс на страната. Тъжно е и, че най-младото поколения – учениците и тийнейджърите, вече не се вълнуват от това дали да рециклират боклуците. Това остава грижа на по-възрастните поколения в страната. Швеция е толкова добър пример за рециклиране на боклук, че Норвегия им изпраща част от своя боклук, за да бъде рециклиран тук, от друга страна пък само 13% от пластмасата, която Швеция рециклира, влиза обратно в производството на нова пластмаса.
На снимката: Всеки петък пред Парламента в Стокхолм са активистите от "Петъци за климат" (https://fridaysforfuture.org/). FridaysForFuture е международно младежко движение, започнало през август 2018 г. 15-годишната тогава Грета Тунберг и нейни съученици седнаха пред шведския парламент и всеки учебен ден в продължение на три седмици протестираха срещу липсата на действия по отношение на климатичната криза. Оттогава движението не спира протестите из целия свят. На 19 май Грета и младежите бяха пред Шведския парламент.
Технология, с която участниците в семинара бяхме запознати е така нареченото геоинженерство – улавянето на въглерод от въздуха. За съжаление то не може да се постигне 100%. Това, което правят в Стокхолм е да улавят 0.8 мегатона въглероден диоксид годишно. Там използват устойчива биомаса - остатъци от дърводобива, които остават след производството на мебели, хартия и други неща от дърво. Устойчивата биомаса се използва, за осигуряване на електричество, отопление и охлаждане на Стокхолм.
Журналистическият семинар включи работа с медийни обучители и тематични експерти на EJN, запознаване с устойчивите практики, а също и среща с Аслак Палтто, който е Саами (Сами е единственият народ, признат за коренно население в Европа). Той живее в една от най-северните части на Финландия, работи като журналист и отглежда северни елени.
Очаквайте в "Зелени минути" моите интервюта с: Аслак Палтто, Джеймс Фан – изпълнителен директор на https://earthjournalism.net/, Фермин Кууп – от Буенос Айрес, журналист в https://www.zmescience.com/ и https://dialogochino.net/en/ и други.
Тази публикация е осъществена с подкрепата на EJN на Internews.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg