Трилиони долари бяха дадени за съживяване на икономиките след Covid -19 и за зелено бъдеще, но дали тези разходи наистина работят за постигането на оптимистичните цели. Отговорност на медиите е да гарантират, че мерките за зелено възстановяване и справедлив преход са прозрачни и приобщаващи, както и че те са насочени към най-уязвимите в различните държави.
Международната организация на труда определя справедливия преход така:
"Екологизиране на икономиката по начин, възможно най-справедлив и приобщаващ за всички заинтересовани страни, създавайки възможности за достоен труд и като не изоставя никого."
Справедливият преход е отговорност не само на политиците, в него трябва активно да участват и местните власти, бизнес инвеститорите, както и всички служители и работници, заети в енергийните сектори. Всички професии в света трябва да станат зелени.
24 милиона нови работни позиции ще бъдат създадени до 2030 г. благодарение на Справедливия преход. Това предвижда Международната организация по труда.
В Стокхолм, Швеция се проведе международен семинар за журналисти на тема: "Екологично възстановяване и справедлив преход", организиран от "Мрежа за журналистика за Земята" (EJN) на Internews.
В обучението участваха журналисти от: Аржентина, Еквадор, Йордания, Кения, Индонезия, Малайзия, Франция, Италия, Хърватия, Сърбия и България, избрани чрез оспорван конкурс. Целта на обучението беше те да подобрят разбирането си за зеленото възстановяване след пандемията и справедливия енергиен преход, да научат някои добри практики, както и да укрепят уменията си за медийно отразяване на тези теми.
Швеция е една от най-зелените страни в света. За съжаление, обаче, заради новото правителство, което се сформира след последните избори през септември миналата година, политическата ситуация е сменена. Управляващата коалиция не поставя като свой приоритет зелената кауза. Дори настоява за по-голям дял на атомната енергия в енергийния микс на страната. Тъжно е и, че най-младото поколения – учениците и тийнейджърите, вече не се вълнуват от това дали да рециклират боклуците. Това остава грижа на по-възрастните поколения в страната. Швеция е толкова добър пример за рециклиране на боклук, че Норвегия им изпраща част от своя боклук, за да бъде рециклиран тук, от друга страна пък само 13% от пластмасата, която Швеция рециклира, влиза обратно в производството на нова пластмаса.
На снимката: Всеки петък пред Парламента в Стокхолм са активистите от "Петъци за климат" (https://fridaysforfuture.org/). FridaysForFuture е международно младежко движение, започнало през август 2018 г. 15-годишната тогава Грета Тунберг и нейни съученици седнаха пред шведския парламент и всеки учебен ден в продължение на три седмици протестираха срещу липсата на действия по отношение на климатичната криза. Оттогава движението не спира протестите из целия свят. На 19 май Грета и младежите бяха пред Шведския парламент.
Технология, с която участниците в семинара бяхме запознати е така нареченото геоинженерство – улавянето на въглерод от въздуха. За съжаление то не може да се постигне 100%. Това, което правят в Стокхолм е да улавят 0.8 мегатона въглероден диоксид годишно. Там използват устойчива биомаса - остатъци от дърводобива, които остават след производството на мебели, хартия и други неща от дърво. Устойчивата биомаса се използва, за осигуряване на електричество, отопление и охлаждане на Стокхолм.
Журналистическият семинар включи работа с медийни обучители и тематични експерти на EJN, запознаване с устойчивите практики, а също и среща с Аслак Палтто, който е Саами (Сами е единственият народ, признат за коренно население в Европа). Той живее в една от най-северните части на Финландия, работи като журналист и отглежда северни елени.
Очаквайте в "Зелени минути" моите интервюта с: Аслак Палтто, Джеймс Фан – изпълнителен директор на https://earthjournalism.net/, Фермин Кууп – от Буенос Айрес, журналист в https://www.zmescience.com/ и https://dialogochino.net/en/ и други.
Тази публикация е осъществена с подкрепата на EJN на Internews.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
