В ученическите години на по-зрелите поколения беше почти изключено гимназията да няма хор, дори кварталните основни училища поддържаха свои малки състави, които озвучаваха училищните тържества и празници.
Днес хорове има в отделни училища – най-вече с музикален профил, езикови гимназии и училища по културата. Някои светли примери за възраждане на училищни състави, за които се чува напоследък, може би подсказват, че е време за преосмисляне на този вид занимания с изкуство и за връщането му в училище.
Ползите от хоровото пеене за младите са безспорни. Истинското преживяно съприкосновение с музиката и текстовете, изграждането на общ звук от различните гласове, разговорът за изкуството, сценичното поведение, дори стойката и дишането при пеене са изключително благотворни.
Възможно ли е хоровото пеене да стане част от училищния живот на децата ни, които и без него са достатъчно натоварени с редовни и допълнителни занимания. Дали пък пеенето в хор или изучаването на музикален инструмент не може да замени безсмисленото, сухо и безрезултатно заучаване на теория в редовните часове по музика?
Ще има ли кой да се занимава с тази специфична и отговорна дейност – колко от учителите по музика са вокални педагози, могат ли училищата да си позволят да привлекат външни специалисти…
С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към Деница Узунова, диригентка на детско-юношеския хор "Бодра песен" при Общинския детски комплекс – Шумен. В града от десетилетия се провеждат Националните ученически хорови празници "Добри Войников", които от 2011 г. прерастват в Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников". Видният просветител и културен деятел, чието име носи събитието, създава първия в страната ученически многогласен хор през 1858 г. и така поставя началото на многогласното хорово пеене у нас.
Детско-юношеският хор "Бодра песен" има вече 60-годишна традиция и е гордост за града с чудесните си изпълнения и наградите от международни фестивали и конкурси.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
