Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Постановление № 103 на министерския съвет – 30 годни по-късно

Снимка: mu-sofia.bg

На 31 май 1993 г. българското правителство приема "Постановление за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина", известно като 103-то постановление на МС. За повечето от нас това не говори много, но за десетки хиляди наши сънародници извън границите ни и за техните семейства то е онази магическа формула, която им позволява да учат в български средни и висши училища, да изкарат квалификационни курсове, преподавателски и ученически езикови практики, да видят с очите си онази бленувана прародина, за която са слушали семейни разкази. За много от тях това открива пътя към България, където се установяват, създават семейства, работят.

По оценка на запознати, този акт на българската държава е най-резултатната стъпка в политиката ни към българите в чужбина. Само за 2022 година приетите студенти по ПМС 103 са 1447, също 17 докторанти и 8 специализанти.

Изключителна заслуга за приемането, отстояването и усъвършенстването на документа има Културно-просветното дружество за връзка с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" и, както винаги става у нас, няколко искрено, истински и всеотдайно ангажирани с каузата личности. Благодарение на тяхната настойчивост и подкрепата от граждански организации и обществени фигури Постановлението вижда бял свят и продължава да върши своята работа въпреки спънките и недомислиците от бюрократично естество, които нерядко създават критични ситуации, нарушавайки правата на сънародниците ни в чужбина.

Трите десетилетия успешно функциониране доказват жизнеността на документа, който позволява на десетки хиляди българи по света да учат в България, да развиват езика и културата си, да имат свои културни, просветни и научни кадри.

Никола Караиванов е член на дружество "Родолюбец" и негов председател за определен период, преподавател по история в Болградската гимназия в Украйна от 1998 до 2002 г., в Института за преквалификация на кадрите в Габрово и Централния институт за усъвършенстване на учителите в София, автор е на многобройни научни статии и учебници и на книгата "Георги Раковски и българите от Бесарабия и Одеса", инициатор и двигател е на много сложната и неуредена дейност по приемането на българи учители от чужбина в квалификационни курсове у нас още преди ПМС 103.

В предаването "За думите" той разказва за възможностите, които дава документът на вече второ поколение наши сънародници от чужбина и апелира за решаване на проблема със стипендиите на студентите. В момента те са фиксирани на 240 лв., което поставя младежите, особено от засегнатите от войната в Украйна райони, в особено критична ситуация. Без подкрепа от семействата си, без опит и контакти в страната ни, те "оцеляват" единствено благодарение на доброволчески акции за набиране на средства, организирани от запознати и ангажирани със съдбата им граждани.

Една от сънародничките ни от Украйна, която именно по103-то постановление завършва висше образование, специализация и докторантура у нас, е Олга Водинчар, родена в с. Чийший (днес Городнее),Болградски район, Одеска област. Тя е преподавателка в българско неделно училище в Одеса и в неделно училище към православен храм. В момента Олга прави проучване за един социо-културен феномен в живота на българите от някои бесарабски села, опит за етноложко изследване, което представи в Института по етнология и фолклористика с музей на БАН.

Чуйте в звуковите файлове.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10