По времето, когато е била измислена играта „Лети, лети“ дроновете съществуваха само във въображението. Днес редица държави ги прилагат изключително успешно в редица области – от наблюдение, през заснемане и доставки.
Като всяка една технология и те могат да се използват във война, за шпионаж и други нехуманни цели.
Но никой днес не може да отрече голямото разнообразие от полезни приложения. Дроновете намират сериозно приложение в селското стопанство – наблюдение и растителна защита; на строителството – обзор на строежи и анализ на структурната цялост; на службите за спешни реакции – търсене и спасяване, откриване, гасене на пожари, доставка на провизии; на сигурността – наблюдение на граници, събития и летища.
От една страна у нас имаме нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Любители и професионалисти изкарват куркове за управление на дрон, но бизнес употребата има нужда от прилагането на по-специфично законодателство, така нареченото "споделено европейско пространство за дронове".
Засега обаче регулаторните органи по инерция предпочитат да забраняват, вместо да изследват възможностите за съвместна работа с индустрията, а една такава съвместна работа би донесла знания и умения, които да се използват многократно в бъдеще.
Къде стоим по пътя между оценката на риска и ползите в използването на дронове, разказва инж. Стефан Христозов, доктор към Института по роботика към БАН.
Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност. Той е докторант от Института по роботика на БАН.
От три години ръководи собствена компания "Безпилотни системи България", с която има амбицията да започне да разгръща такива системи за управление на трафика от дронове. Чрез компанията активно позиционира България на редица европейски и световни карти, в това число и в неформалната експертна група за дроновете към DG MOVE.
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
Д-р Питър Левин е известен американски клиничен психиатър, който посвещава живота си на лечението на стреса и травмата. Неговият терапевтичен метод извежда..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
"Там, под стария храм" е най-новият роман на Слава Славчева, издаден като електронна книга. В него отново пътуваме назад във времето между действителни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg