Езиковото инженерство продължава или метаморфозите на "помашкия език"

Изречението "Опитите продължават" звучи на пръв поглед оптимистично. Съвсем не оптимистично, но напълно основателно, то може да обобщи един започнал преди десетилетия, но несекващ почин за създаване на нови "езици" на основата на българския книжовен език и неговите диалекти. Езиковото инженерство, както обикновено, е вдъхновено от политически цели във или на съседни нам държави. Учебникарският пример, разбира се, е набързо изкованата през 1945 г. под натиска на Коминтерна и обслужваща стратегическите тежнения на Сърбия в тогавашна Югославия, скопска или македонска книжовна норма, която днес е официалният език на Република Северна Македония.

В предишно предаване си припомнихме и за други опити за кодификация и прекодификация на българския език – някои останали като куриоз във времето като "пролетарската" от 30-те години на ХХ век, създадена в съветска Украйна за живеещите там бесарабски българи, или функциониращата и днес банатска, изградена още преди нашата съвременна българска книжовна норма за сънародниците ни от областта Банат в някогашната Австро-Унгария.

• Езиковото инженерство продължава или колко книжовни норми има българският език

С удивление узнахме за свежата идея на сръбски специалисти, насърчени от научната мисъл на техни колеги от една голяма и силна държава на североизток,  говорите около западната ни граница, че и около сръбско-северномакедонската да се обособят като някакъв "преходен" турлашки език или говор.

Този път в предаването "За думите" спираме вниманието си върху южните родопски диалекти и това, което се извършва с тях оттатък южната ни граница. Правим го с помощта на големия познавач на родопските говори и страстен изследовател на традицията и културата на родопчани – родопчанина.

Целта за обезбългаряване на българското мюсюлманско население, останало на територията на днешна Гърция и Турция, е толкова важна, че се преследва със средствата на репресии и опити за създаване на нова идентичност чрез обособяване на отделен език. Парадоксално, той се нарича с дума, която се е наложила в България, но не и сред самите българоезични мюсюлмани – "помашки".

Парадоксите, както обикновено при създаване на изкуствени тези и конструкти, са многобройни. Научните аргументи се пренебрегват за сметка на несъстоятелни твърдения, обслужващи конкретна политика. Самите създатели на граматики, учебници и речници на "помашки език" се лутат и "еволюират" дори при избора на азбука – от гръцка, латинска до кирилица. В стремежа си да откъснат българите мюсюлмани от всичко българско гръцките власти си затварят очите и дори насърчават активната политика на Турция за приобщаването и турцизирането им.

Големият отсъстващ от картината за жалост е българската държава, която продължава да не проявява никаква грижа и внимание към събратята ни, останали извън пределите на страната ни. Резултатът от неглижирането им е логичен – на своя старинен български родопски диалект те споделят, че България не им е никаква, защото само Турция ги зачита и се грижи за тях.

Чуйте разговора в звуковия файл.