Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Езиковото инженерство продължава или метаморфозите на "помашкия език"

Снимка: БГНЕС

Изречението "Опитите продължават" звучи на пръв поглед оптимистично. Съвсем не оптимистично, но напълно основателно, то може да обобщи един започнал преди десетилетия, но несекващ почин за създаване на нови "езици" на основата на българския книжовен език и неговите диалекти. Езиковото инженерство, както обикновено, е вдъхновено от политически цели във или на съседни нам държави. Учебникарският пример, разбира се, е набързо изкованата през 1945 г. под натиска на Коминтерна и обслужваща стратегическите тежнения на Сърбия в тогавашна Югославия, скопска или македонска книжовна норма, която днес е официалният език на Република Северна Македония.

В предишно предаване си припомнихме и за други опити за кодификация и прекодификация на българския език – някои останали като куриоз във времето като "пролетарската" от 30-те години на ХХ век, създадена в съветска Украйна за живеещите там бесарабски българи, или функциониращата и днес банатска, изградена още преди нашата съвременна българска книжовна норма за сънародниците ни от областта Банат в някогашната Австро-Унгария.

С удивление узнахме за свежата идея на сръбски специалисти, насърчени от научната мисъл на техни колеги от една голяма и силна държава на североизток,  говорите около западната ни граница, че и около сръбско-северномакедонската да се обособят като някакъв "преходен" турлашки език или говор.

Този път в предаването "За думите" спираме вниманието си върху южните родопски диалекти и това, което се извършва с тях оттатък южната ни граница. Правим го с помощта на големия познавач на родопските говори и страстен изследовател на традицията и културата на родопчани – родопчанина.

Целта за обезбългаряване на българското мюсюлманско население, останало на територията на днешна Гърция и Турция, е толкова важна, че се преследва със средствата на репресии и опити за създаване на нова идентичност чрез обособяване на отделен език. Парадоксално, той се нарича с дума, която се е наложила в България, но не и сред самите българоезични мюсюлмани – "помашки".

Парадоксите, както обикновено при създаване на изкуствени тези и конструкти, са многобройни. Научните аргументи се пренебрегват за сметка на несъстоятелни твърдения, обслужващи конкретна политика. Самите създатели на граматики, учебници и речници на "помашки език" се лутат и "еволюират" дори при избора на азбука – от гръцка, латинска до кирилица. В стремежа си да откъснат българите мюсюлмани от всичко българско гръцките власти си затварят очите и дори насърчават активната политика на Турция за приобщаването и турцизирането им.

Големият отсъстващ от картината за жалост е българската държава, която продължава да не проявява никаква грижа и внимание към събратята ни, останали извън пределите на страната ни. Резултатът от неглижирането им е логичен – на своя старинен български родопски диалект те споделят, че България не им е никаква, защото само Турция ги зачита и се грижи за тях.

Чуйте разговора в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35

Частицата живот…

Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..

публикувано на 22.07.25 в 15:35

Когато детето се бори с числата: какво трябва да знаем за дискалкулията

Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз не страдам от това?" Наричана още математическа или числова дислексия, дискалкулията представлява специфично разстройство на аритметичните умения – способността на човек да разбира, обработва и..

обновено на 22.07.25 в 11:27

Ефектът на новостта върху запаметяването

Във "Време за наука" ас. Богомил Пешев от Института по невробиология към БАН разказва за ефекта на новостта върху запаметяването на емоционално неутрална или нискоемоционалната информация. Когнитивната схема у хората е свързана със стимулите, нивата на стрес и новост, които преживяваме в дадени ситуации, по думите на Пешев. Когато мозъкът се..

публикувано на 22.07.25 в 11:22