Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адв. Велислав Величков:

Костадинов добре чете и копира нацистите от 30-те години в Германия

Речта на лидера на "Възраждане" е насочена към политическите права на гражданите

адв. Велислав Велчев
Снимка: личен архив

Има ли правно основание да се търси отговорност на "Възраждане" за действията и езика им на омраза – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки".

Език на омразата

"Това е типичен език на омразата. Мисля, че трудно може да се намери по-добър пример за език на омразата от това, което говорят системно народни представители и активисти на партия "Възраждане". Особено техният лидер, който ги подбужда към такова говорене. Интересно е, ако една партия се е съгласила, че трябва да бъде унищожавана определена част от обществото, която не споделя техните антидемократични ценности, и да нарича определена част от обществото "античовешка сган, с която трябва да се приключи" – това вече е работа на прокуратурата. Тя трябва да прецени според конституционните изисквания на политическите партии дали има нарушения на законите и на устава на самата партия. 

Трябва да се има предвид, че "Възраждане" мина през такъв съдебен процес. Той обаче бе заради търсени от прокуратурата неточности и фалшификации в учредителните документи на партията. Съдът отхвърли това искане на прокуратурата, но единственият друг случай, в който съдът се е занимавал с партиен лидер за призоваване към насилие и заплахи с физическа саморазправа, това е Волен Сидеров. Сега виждам, че има копиране на и разширяване на това, защото вече се стига до типичния език на омразата, който е наказуем в много страни по света и според наказателните кодекси на повечето страни от ЕС.

Колегите, които твърдят, че това не е език на омразата, изглежда четат избирателно само една или две от четирите алинеи на въпросния текст от НК. Където в трета алинея се добавя и "Политически убеждения и принадлежност". Дотолкова, доколкото г-н Костадинов характеризира една общност от хора със сравнително точни описателни принципи и на места даже се споменава: "така наречената "демократична общност", както и имена на партии, макар и грешно, то очевидно речта на Костадинов е насочена и към политическите права на гражданите. Главата в НК е "Престъпление против правата на гражданите". Определено политическите права на гражданите са едни от тях.

Заплашвайки ги по този признак, той изпълва квалификацията на този текст от НК. Затова и малко след като ние констатирахме всичко това, прокуратурата също се самосезира точно по този текст на НК, където в първа алинея стигаме до "етническа и расова принадлежност", но в трета алинея се стига до "политически убеждения и принадлежност". Ако разсъждаме от гледна точка на прокуратурата, аз бих изчакал да се развият тези проверки и евентуално досъдебни производства, евентуално и обвинителни актове, да се констатират евентуално извършени престъпления от политически лица, лидери или депутати от тази партия и чак след това да се пристъпи, ако има такива основания, към процедурата за прекратяване на партията."

Контекстът и мълчанието на президента

"Президентът не казва нищо по теми, които за него не са удобни или по които той търси някакви консенсуси, но "зад завесата" с определени политически партии. Мисля, че тук играта е такава – президентът очевидно се намира по доста външнополитически въпроси на сходни позиции с "Възраждане" и не иска да влиза в конфликт с тях. Друг е въпросът дали това е конституционно допустимо, доколкото той трябва да представлява единството на нацията. Между другото, той вече пет месеца не свиква Консултативния съвет за национална сигурност при тежки заплахи, които съществуват за нашата сигурност. Дори вътрешна сигурност, защото виждаме какво става със складовете за боеприпаси, които явно гърмят по външна поръчка. Така си обяснявам мълчанието му – с оглед неговата геополитическа позиция."

Контекстът и мълчанието на политиците в НС

"Парламентарно представените партии бяха длъжни да реагират още когато депутати на "Възраждане" се опитваха да спрат народни представители да говорят от трибуната на парламента. А депутатите са избрани именно за това – да говорят в НС. "Възраждане" пречат на това, за което са избрани народните представители. Това са го правили нацистите през 1933-1934 година в германския Бундестаг, преди да го разпуснат. Пак нацистите са правели същото, което днес правят "Възраждане" по улиците – хора, облечени еднакво, които се опитват да затварят заведения или да спират театрални представления. Така че Костадинов добре чете и добре копира нацистите от 30-те години в Германия."

Политиците "осъждат", но и допускат, че "Възраждане" се учат от протестите през 2020-а“

"Възраждане" много активно участваха през 2020-а в протестите и бяха на тях със своите партийни знамена. Г-н Бойко Борисов не е участвал в протестите през 2020-а, защото те бяха срещу неговото правителство и тогавашния главен прокурор Гешев. Г-н Борисов може страхливо да ги е гледал през някой прозорец.

"Възраждане" обаче бяха там и те най-много агресираха по време на протестите. Когато имаше опит за атаки на обществени сгради, те именно бяха в първите редици. Така че не те се учат сега от протестиращите тогава, а тъкмо обратното – "Възраждане" се мъчеха да научат протестиращите през 2020-а на твърдо и агресивно поведение. Но интелигентните хора от протестите 2020 успяха да останат в мирната част на протеста и не се включиха в бунтовете, които идваха от "Възраждане" и техните т.нар. "народни въстания".  

Внушението на тези политици, които казват, че "Възраждане се учат от протестите през 2020-а, е, че в НС има плаващи мнозинства, в които винаги участват и "Възраждане". Това са винаги гласуванията с ГЕРБ и ДПС.

ГЕРБ и ДПС не реагират остро срещу партийния лидер и групата на "Възраждане", включително и срещу парламентарните им посегателства вътре в НС, защото те разчитат на тях да получат подкрепа по точно определени законопроекти, за които не гласува групата на ПП/ДБ. Това са мнозинствата, необходими за избиране на председатели на регулаторни органи, а евентуално и в бъдещи конституционни промени. Това са 37 гласа някой път 37 гласа в НС са по-скъпи от ценностите, особено когато някой път изповядваш фалшиви ценности. Твърдиш едно, а не го правиш."

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Каква лекарствена политика планира МЗ?

На четвъртия месец от действието на забраната за изнасяне на инсулин здравното министерство я удължи с още един месец с мотив, че е работеща мярка и че към момента няма недостиг на инсулин у нас. Последваха нови сигнали за липса на инсулин в аптечната мрежа . Според зам.-министъра на здравеопазването виновни за недостига на медикамента са търговците на..

публикувано на 28.02.24 в 15:32
Снимката е илюстративна

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите.  Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров , автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската..

публикувано на 28.02.24 в 14:04
Украински войник говори с близките си след размяна на пленници между двете воюващи страни. Януари 2024 г.

Украйна - две години след началото на войната

Доротея Николова от Радио Варна беше гост в рубриката "Темите на деня" на предаването “Нашият ден“. Тя е автор на подкаст за войната в Украйна по линията "Евранет плюс". По нейните думи новините за Украйна отразяват началото на пълномащабна война на 24 февруари, но реално тази конфликт е съществувал осем години преди това. "През последните..

обновено на 28.02.24 в 11:32

Време на комуникационна революция: Имаме ли сходна реалност?

Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"..

публикувано на 28.02.24 в 09:37