Темата като че ли е съвсем ясна, когато става дума за преподаване на български език на чужденци. Тази дейност има стари традиции у нас, но днешният ден поставя и доста нерешени въпроси като липсата на ясен стандарт за преподаване и прилагането на европейската езикова рамка по отношение на българския език, казва доц. Венера Байчева от катедра "Български език като чужд" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Тя е ръководителка на новата магистърска програма "Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд".
От следващата академична година студентите ще бъдат подготвяни да преподават на чужденци, в българските училища зад граница, но и на български деца с различен майчин език. Екипът на Катедрата си е поставил задачата да работи в три основни посоки – програми за обучение, учебници и методика.
По обясними причини обликът и числото на чужденците, които подлежат на обучение по български език, в последните няколко години търпи драстична промяна. Това също налага преосмисляне на методиката и учебните пособия. "Надяваме се догодина да имаме първия интерактивен учебник, който ще може да се използва и като приложение, т.е. ще бъде наистина общодостъпен", споделя доц. Байчева.
През месец ноември Катедрата съвместно с Асоциацията на преподавателите по български език като чужд организират в Харманли международна научно-приложна конференция "Контакт на езици и култури – българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци". Очакванията са за плодотворна среща на академичния свят, практикуващи преподаватели, неправителствени организации и държавни институции.
Що се отнася до преподаването на български език в системата на средното ни образование, незадоволителните резултати на децата с различен майчин език, но и на всички ученици, ако се съди по резултатите от национални и международни оценявания, то подлежи на сериозно преосмисляне. Дали методиката обучението по чужд език не би дала полезни идеи за промяна на преподаването на български език в посока практическо усвояване и придобиване на умения за сметка на теорията.
Чуйте как отговаря на въпроса доц. Байчева в звуковия файл.
Снимка – Министерство на образованието и личен архив
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg