Темата като че ли е съвсем ясна, когато става дума за преподаване на български език на чужденци. Тази дейност има стари традиции у нас, но днешният ден поставя и доста нерешени въпроси като липсата на ясен стандарт за преподаване и прилагането на европейската езикова рамка по отношение на българския език, казва доц. Венера Байчева от катедра "Български език като чужд" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Тя е ръководителка на новата магистърска програма "Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд".
От следващата академична година студентите ще бъдат подготвяни да преподават на чужденци, в българските училища зад граница, но и на български деца с различен майчин език. Екипът на Катедрата си е поставил задачата да работи в три основни посоки – програми за обучение, учебници и методика.
По обясними причини обликът и числото на чужденците, които подлежат на обучение по български език, в последните няколко години търпи драстична промяна. Това също налага преосмисляне на методиката и учебните пособия. "Надяваме се догодина да имаме първия интерактивен учебник, който ще може да се използва и като приложение, т.е. ще бъде наистина общодостъпен", споделя доц. Байчева.
През месец ноември Катедрата съвместно с Асоциацията на преподавателите по български език като чужд организират в Харманли международна научно-приложна конференция "Контакт на езици и култури – българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци". Очакванията са за плодотворна среща на академичния свят, практикуващи преподаватели, неправителствени организации и държавни институции.
Що се отнася до преподаването на български език в системата на средното ни образование, незадоволителните резултати на децата с различен майчин език, но и на всички ученици, ако се съди по резултатите от национални и международни оценявания, то подлежи на сериозно преосмисляне. Дали методиката обучението по чужд език не би дала полезни идеи за промяна на преподаването на български език в посока практическо усвояване и придобиване на умения за сметка на теорията.
Чуйте как отговаря на въпроса доц. Байчева в звуковия файл.
Снимка – Министерство на образованието и личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
