Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Болката на учителите от "неелитните" професионални гимназии

Снимка: pgss-buzema.eu

На фона на ниската средна оценка на матурата по български език и литература за всички зрелостници в общественото пространство станаха известни случаи на цели випуски, показали слаб или малко над слаб резултат. Това естествено предизвика възмущение, обвинения и оправдания. Какво обаче се крие зад стряскащите факти. В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с преподаватели от Професионалната гимназия по селско стопанство "Бузема" в София.

Повод за разговора е писмо на учителите от друга професионална гимназия в малък провинциален град до местна електронна медия. В него те изразяват болката и обидата си от несправедливите обвинения към тях за слабия резултат на зрелостниците от гимназията. Въпреки усилията им и старанието на самите ученици, пишат те, е невъзможно да се наваксат огромните пропуски в знанията и уменията им по български език. Повечето от учениците нямат подкрепа от семействата, защото живеят без родители, някои трябва да работят, за да се издържат. Авторите на писмото не пожелаха да участват в предаването заради чувството на обида и притеснение от евентуални негативни последствия.

Каква е ситуацията в ПГСС "Бузема", питаме директорката на училището Иванка Станчева, заместник-директорката по учебната дейност Цветина Владимирова и старшата учителка по професионална подготовка инж. Лидия Василева.


Учениците са почти 100% от ромски произход, от семейства, за които образованието не е приоритет, ранните бракове са чести, малко от тях продължават образованието си до 12 клас. Държат да завършат 10 заради шофьорската книжка. Много от учениците трудно четат. Съвсем малка част от достигналите до края на 12 клас се явяват на зрелостен изпит (8 от 24 завършили тази година).

Учителският екип влага много старание да привлече интереса и да включи в разнообразни прояви учениците, някои от които са със специални потребности. Използват се електронни платформи, много нагледни материали, интерактивни игри, обучение на открито в големия двор на гимназията. При общообразователните предмети обаче рамката на стандарта за всички професионални гимназии не позволява достатъчна гъвкавост.

Повече свобода за приспособяване на програмата към възможностите и интересите на учениците има в часовете за професионална подготовка. Професиите, за които се обучават, са техник-озеленител, специалност "Цветарство", "Трайни насаждения" и новата специалност "Планински водач". Перспективите за реализация са отлични, тъй като има търсене и добро заплащане. Извеждането от гетото и смяната на средата имат изключително благотворно влияние върху децата и им показва свят, различен от този, с който са свикнали.


За съжаление преподавателският екип не се чувства подкрепен от институциите, с които има общи задачи. Сигналите до социалните служби в повечето случаи остават без ефект, казва директорката. Посещенията по домовете на учениците, застрашени от отпадане, се правят единствено от учителите и образователния медиатор на училището. Спирането на детските надбавки при неизвинени отсъствия сега е за цялата година и това има обратен ефект, тъй като родителите не виждат смисъл да изпратят отново децата си в училище до изтичането на годината.

Чуйте в звуковия файл.

Снимки: ПГСС "Бузема"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Антоанета Грозева: Не е полезно съчетаването на балнеолечението с почивка на море

Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания.  Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...

публикувано на 22.05.24 в 19:45
Обявяването на независимостта на България – княз Фердинанд на преден план

Цар Фердинанд – преместване на тленните останки и следи в историята ни

По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..

публикувано на 22.05.24 в 19:12

Какво да направим с изпаднала от гнездото птица?

В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , преводач, природолюбител, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във..

публикувано на 21.05.24 в 12:41

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58