За близо трите десетилетия ефирен живот на предаването "За думите", в които трайно и целенасочено се интересуваме не само от историята и богатството на българския език, но и от явленията и процесите в речта на днешните българи, неведнъж установяваме един необясним и удивителен факт. Непрекъснато спадащото равнище на езиковата култура и доказаната чрез национални и международни оценявания ниска степен на буквална и функционална грамотност на младите ни най-малко не нарушават спокойствието и увереността на експертите от МОН в правилността и далновидността на действията им.
На обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, се съобщава как се мести "материал" от един клас в друг, как родната литературна класика остава непокътната и същевременно в програмата се въвеждат съвременни автори и произведения, как всичко се променя плавно, но сигурно към усвояване на умения и компетентности.
Надяваме се впечатленията ни да са погрешни, но и този път след ярките доказателства за катастрофално ниското равнище на знания и умения конкретно по български език не се забелязва особена тревога у същите тези образователни чиновници, пардон, експерти, които обещават за пореден път задълбочени анализи и решителни мерки с дългосрочни перспективи. Интересно би било да се провери какъв процент от обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, вярва, че този път наистина ще се направи нещо смислено и решително с истинска грижа за учениците и за бъдещето на държавата ни.
Дали обаче си представяме какво бъдеще очаква общество, съставено преобладаващо от неграмотни или полуграмотни "граждани" и може би от малък високообразован и осъзнат елит.
В поредното издание на предаването обръщаме поглед тъкмо към този елит в перспектива, който предполагаме, че се подготвя в елитните гимназии в столицата и страната. В случая употребяваме думата "елит" без ирония, защото имаме предвид тези най-желани училища с дългогодишни традиции, които подбират учениците си след тежки изпити в края на основното образование.
За какво е показателен този подбор, какво причинява на децата, как продължава обучението им по български език и литература в гимназиалния етап и какво точно оценява матурата в края му. За това разговаряме с двама преподаватели в две реномирани училища – Дияна Боева от Езиковата гимназия "Гео Милев" в Добрич и Мариян Кънчев от Националната гимназия за древни езици и култури в София.
Ако "оправдаваме" провала на учениците от маргинализирани общности, социално слаби и необразовани семейства тъкмо с неблагоприятната среда, как да си обясним неудовлетворението и чувството за пропилени усилия и значителни средства у децата на образовани и амбициозни родители, с добри доходи.
Ако матурата трябва да покаже добро общо владеене на езика и боравене с устен и писмен текст, какво доказва интерпретативното съчинение върху поетично произведение или есето – творчески заложби и оригинална мисъл или ловко боравене с клишета и приемливи за оценяващите позиции… И ако доброто владеене на езика е задължително за всеки гражданин, независимо от професията му, дали точно творческите заложби в областта на литературата са ключът към успешно бъдеще в живота, за който литературата иначе е безкрайно полезна…
Чуйте разговора в звуковия файл.
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
Испанският фестивал "Las Fallas" е симфония от цветове, изкуство и веселие. Празникът на пролетта във Валенсия олицетворява душата на испанците и е част..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
