За близо трите десетилетия ефирен живот на предаването "За думите", в които трайно и целенасочено се интересуваме не само от историята и богатството на българския език, но и от явленията и процесите в речта на днешните българи, неведнъж установяваме един необясним и удивителен факт. Непрекъснато спадащото равнище на езиковата култура и доказаната чрез национални и международни оценявания ниска степен на буквална и функционална грамотност на младите ни най-малко не нарушават спокойствието и увереността на експертите от МОН в правилността и далновидността на действията им.
На обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, се съобщава как се мести "материал" от един клас в друг, как родната литературна класика остава непокътната и същевременно в програмата се въвеждат съвременни автори и произведения, как всичко се променя плавно, но сигурно към усвояване на умения и компетентности.
Надяваме се впечатленията ни да са погрешни, но и този път след ярките доказателства за катастрофално ниското равнище на знания и умения конкретно по български език не се забелязва особена тревога у същите тези образователни чиновници, пардон, експерти, които обещават за пореден път задълбочени анализи и решителни мерки с дългосрочни перспективи. Интересно би било да се провери какъв процент от обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, вярва, че този път наистина ще се направи нещо смислено и решително с истинска грижа за учениците и за бъдещето на държавата ни.
Дали обаче си представяме какво бъдеще очаква общество, съставено преобладаващо от неграмотни или полуграмотни "граждани" и може би от малък високообразован и осъзнат елит.
В поредното издание на предаването обръщаме поглед тъкмо към този елит в перспектива, който предполагаме, че се подготвя в елитните гимназии в столицата и страната. В случая употребяваме думата "елит" без ирония, защото имаме предвид тези най-желани училища с дългогодишни традиции, които подбират учениците си след тежки изпити в края на основното образование.
За какво е показателен този подбор, какво причинява на децата, как продължава обучението им по български език и литература в гимназиалния етап и какво точно оценява матурата в края му. За това разговаряме с двама преподаватели в две реномирани училища – Дияна Боева от Езиковата гимназия "Гео Милев" в Добрич и Мариян Кънчев от Националната гимназия за древни езици и култури в София.
Ако "оправдаваме" провала на учениците от маргинализирани общности, социално слаби и необразовани семейства тъкмо с неблагоприятната среда, как да си обясним неудовлетворението и чувството за пропилени усилия и значителни средства у децата на образовани и амбициозни родители, с добри доходи.
Ако матурата трябва да покаже добро общо владеене на езика и боравене с устен и писмен текст, какво доказва интерпретативното съчинение върху поетично произведение или есето – творчески заложби и оригинална мисъл или ловко боравене с клишета и приемливи за оценяващите позиции… И ако доброто владеене на езика е задължително за всеки гражданин, независимо от професията му, дали точно творческите заложби в областта на литературата са ключът към успешно бъдеще в живота, за който литературата иначе е безкрайно полезна…
Чуйте разговора в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
