Фондация "Софийска платформа" има инициатива, която насърчава преподавателите да обсъждат войната в Украйна с учениците, както и създаде аудиовизуален проект "Виртуален свят" – личните истории на оцелелите от лагера в Белене оживяват с помощта на изкуствен интелект за първи път в България. Защо тези проекти са важни, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борислав Димитров, зам.-директор на фондацията.
Как учителите да обяснят на учениците "Украйна настоява да води тази война" и "безродници"
"Трябва да се обяснят в съпоставката с обективните факти! Но ситуацията на учителите е сложна, защото работят в контекста, в който имат – част от семействата на техните ученици, а вероятно и част от самите ученици вярват на тезите на Радев и на тезите на "Възраждане". Така че, не е лесно. От друга страна, да преподаваш актуални събития, които се случват днес, от педагогическа гледна точка е сложно. Тези събития имат място в класните стаи и трябва да се коментират, не трябва да се подминават. Защото има и такива виждания, включително на хора от образователната система, че това са политически теми, които нямат място в класните стаи. Доводите са, класната стая се политизирала по този начин или че това били събития, около които нямало консенсус и не били фактологически изчистени, за да може да се разговаря по тях в класната стая.
Доводи като: "не сега“ и "не трябва“ ги чуваме често, но не сме съгласни с тях. Затова е инициативата ни да съберем материали, с които учителите да могат да работят с учениците си по темата с войната. Всъщност не само това е важно да се дискутира в класните стаи, а и всяка актуална тема в публичното пространство. Ние се опитваме да превърнем всичко това в план за урок с интерактивни дейности, защото това са събитията, които рамкират и определят живота около нас. И няма никаква логика учениците да са изолирани от тях и да се правят, че не съществуват тези събития. Всички ние трябва да повдигнем тези въпроси в самата образователна система – че актуалните теми, включително и войната в Украйна, имат място за дебат в класната стая."
Проектът "Истории от Белене"
"Историите от Белене, които сме събрали в проекта, имат много директно отношение към живота, който живеем днес. Някои нарекоха сайта ни "Виртуален мемориал". Живеем в свят, в който има доста книги за времето на комунизма, както и някои филми, но това, което липсва, е "живата" среща. Това е и което впечатлява най-много учениците – срещата с хора, които са преживели лагерите и ужасите на комунизма. Ние решихме, че можем да направим тази възможност посредством изкуствен интелект. За целта записахме шестима оцелели в пространни интервюта от над 3000 въпроса. След което написахме софтуер, който борави с тази "кутия", пълна с отговори на тези 3000 въпроса и разпознавайки ключови думи на потребителя пред екрана, това изглежда все едно сте застанали пред популярните платформи за конферентни разговори и на живо пред вас седи друг човек. Потребителят задава въпрос, изкуственият интелект разпознава ключови думи и други компоненти и дава отговора – с думите, жестовете и видеото от самия бивш лагерист. Без наша намеса в съдържанието. Ние не генерираме и не модифицираме съдържание."
Аналогии със заплахите на "Възраждане"
"Разбира се, че трябва да се прави аналогия със заплахите на "Възраждане" да изпращат днес хора в лагери. Това е една от причините проектът ни да е важен. Важно е и защото в рамките на този проект ние направихме едно национално представително проучване за познанията и нагласите към комунизма. От това проучване става ясно, че млади хора, които не са били родени във времената на комунизма или са били много малки тогава, за да имат лични впечатления от режима, въпреки това голям процент смятат Тодор Живков за положителна фигура. Смятат комунизма за някакво хубаво време, по-хубаво от демокрацията. Ето и друга причина този проект да е важен – защото битуват подобни разбирания към комунизма, които по никакъв начин не кореспондират с фактите за този мракобесен, тоталитарен, икономически неиздържан режим, който е донесъл само несгоди на тази държава."
Държавна сигурност (ДС) и кандидатът за кмет Васил Терзиев: "Личното ми мнение, не като директор на Фондацията, е, че и двете тези за и против тази кандидатура са валидни. Тезата, че той е ползвал привилегии и е имал неравен старт заради привилигированото си семейство, е теза, към която седя с отворени очи и съм склонен да я приема, но се оглеждам да намеря доказателства за нея. Имаш спекулации за началото на бизнеса му, но до този момент не съм видял документ, в който аргументирано и достатъчно доказано да е поставена тази теза. Така че, да, тази теза и за мен е вероятна, защото всички знаем привилегиите, които би имало едно семейство на висши функционери на ДС, но тази теза все още не е доказана. И аз не мога да си позволя да вярвам на една недоказана, макар и вероятна теза. Докато някой не докаже тезата, че той е това, което е, заради ДС миналото си, аз не съм склонен да ползвам такава теза за свой политически ориентир.
По тезата, че никой не е отговорен за дедите си, Терзиев поднесе някакво разграничение, което не съм сигурен, че беше достатъчно силно и аргументирано, но ако той положи старание да се разграничи, аз мисля, че нямаме причина да не приемем това за истина."
Колко важен е контекстът за всеки факт
"Медиите все са под ударите дали давате достатъчно контекст на съобщенията си. Но има и контравъпрос – колко важно е млади хора и въобще хората да могат да съобразяват контекст. Да могат да четата информацията, която им се дава в контекст. Така че колкото е важно медиите да дават контекст, толкова е важно и някой да може да го използва този контекст – да е функционално грамотен, например. Защото колкото и да се напъват медиите и да дават контекст, ако от другата страна този контекст не може да бъде консумиран, кел файда."
Снимки – фондация "Софийска платформа"
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..
В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...
В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..
В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..
Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев. Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg