На 17 юли 2023 г. в изложбена зала "Архиви" бе открита на изложбата "Да откриеш Америка. 120 години дипломатически отношения между България и САЩ". Тя ще продължи до 31 август 2023 г. Събитието беше излъчено директно в ефира на програма "Христо Ботев“ с водещи Милена Лекова и Бойко Ламбовски.
Председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев откри изложбата, като посочи, че тя е реализирана по идея на дирекция "Америка" в Министерство на външните работи, в партньорство с Научния архив на БАН и БТА. Представена е една по-широка панорама на двустранните културни, религиозни, икономически и други връзки, които има между двата народа при това доста преди установяването на официални дипломатически отношения.
Отделено е внимание на различните американски протестантски мисии по българските земи, илюстрирана е също така дейността на Робърт колеж в Цариград, в който се подготвя първата генерация интелектуалци и държавници, превърнали се в строителите на съвременна България.
Основният акцент в изложбата е поставен върху установяване на дипломатическите отношения между двете страни през 1903 г. когато американският президент Теодор Рузвелт изпраща Джон Бринкерхорф Джаксон за свой извънреден пратеник и пълномощен министър в България, акредитиран едновременно в Турция, Гърция и Румъния със седалище в Истанбул, посочва Десислава Атанасова, и.д. директор на дирекция "Америка" в Министерство на външните работи.
Място намират и американските фондации, които участват във възстановяването на България след края на Първата световна война. Това са Карнегиевата, Рокфелеровата и Близкоизточната фондации.
Не са подминати и сривовете в двустранните отношения, като обявяването на война от България на САЩ през декември 1941 г. и скъсването на дипломатическите отношения през 1950 г. В края на експозицията са представени отношенията България – САЩ след Втората световна война, двустранните посещенията на най-високо равнище и подписаните двустранни спогодби.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Роля за "откриването на Америка" от българите има и Славейковата библия. Тя е издадената през 1871 г. в Цариград, преведена от Христодул Костович Сичан-Николов, д-р Илайъс Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Славейков.
Освен дипломатическите отношения между двете страни, изложбата разглежда и развитието на т. нар. американска мечта сред българите. Особено място в нея е отделено на двустранните отношения между България и САЩ през последните 20 години.
На свой ред проф. Никола Алтънков коментира, че САЩ има известен пиатет, който е труден за разгадаване. Американците имат особено отношение към България. То се отличава от това, което имат към останалите страни от Балканите. Той припомни ролята на САЩ за преодоляването на националната катастрофа след подписването на Ньойския мирен договор.
"През превратностите на времето до мен достигнаха дневниците на моя прадядо Илия Кютукчиев, учил в Американския колеж и Американския духовен колеж в Самоков. Той е българин от Македония и онова, което научава в колежа му дава възможност да знае много“, казва Ралица Базайтова. Тя изрази желанието си да дари дневника на своя прадядо на държавния архив, защото така те ще получат нов живот.
През 1950 г. правителството на България обвинява американския пълномощен министър Хийт в шпионаж и на 19 януари го обявява за персона нон грата. България късо дипломатически отношения със САЩ. В запис бе представена извадка от идеологически мотивираните изказвания по БНР на тогавашните партийни функционери Орлин Василев, Георги Караславов и Христо Радевски .
По телефона писателят Емил Андреев разказа за едно свръх екзотично пътуване на Джон Кенеди много преди да се превърне в 35 - ият президент на САЩ. Историята е описана в книгата "Боби Блажения и другия американец".
През 1939 г. Америка е залята от огромно количество фалшиви райхсмарки. Войната все още не е започнала и президентът Рузвелт се чуди какво се случва. Естествено разузнаването работи. Той решава да използва едно приятелство и моли бащата на Джон Кенеди по това време е извънреден и пълномощен посланик във Великобритания за помощ. Младият Кенеди, който е студент тогава заедно с негов приятел са изпратени да се разходят из Европа и да се приберат през Турция. Целта е да се види какви са настроенията в различните европейски държави.
В средата на август 1939 г. младият Джон Кенеди пристига с кораб от Виена в Лом. Остава две вечери преди да продължи към Истанбул. Случайно се запозната с едно ломско момиче, с което успява да общува - с жестове, мимики и думи на немски и френски.
След години, вече като президент, Кенеди признава пред българския представител в ООН Петър Вутов, че в крайдунавския град е срещнал красиво момиче със стройна фигура, грациозна походка, матово, обгоряло от слънцето лице, пламтящи очи и буйни къдрави коси. Историята е потвърдена и Любомир Попов, който е посланик по това време в Ню Йорк. Той е човекът, който се е срещал няколко пъти с Кенеди.
"Има сведения, че когато Рузвелт умра на бюрото му намират разтворена книгата на Стоян Христов "This is my country“. Христов е българин от Македония и пише своите спомени за емигрантските си години в Америка", посочва проф. Иван Илчев.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg