120-годишнината от Илинденско-преображенското въстание стана повод да се освети събитието от много страни, сред които закономерно преобладава историческата. Но е интересно и как се интерпретира събитието, защото самите интерпретации стават събития. В тази връзка поглеждаме към най-ярките форми на интерпретация – тези на изкуството. Какви песни, стихотворения, филми и романи възникват покрай въстанието, какви знаци оставя това в националната памет?
Говорим за тетралогията на Димитър Талев, за хайдушките стихотворения на Яворов, за филма на Георги Дюлгеров "Мера според мера", за "Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов. Става дума и за съдбата на участвали във въстанието творци. Събеседници са кинокритикът проф. Божидар Манов, потомък на македонския поборник Теохар Попмихайлов, литературният изследовател Ангел Малинов, политологът, философът и журналистът Веселин Стойнев.
Божидар Манов разказва в детайли за две от най-знаковите произведения по темата – романа на Свобода Бъчварова – "Литургия за Илинден" и създадения по него филм на Георги Дюлгеров "Мера според мера". Ангел Малинов анализира четиритомника на Талев, и цитира произведението, за да докаже тежките съмнения на самия Талев за възможното бъдещо единение на народа ни, а Веселин Стойнев обръща внимание на все по-засилващото се внимание на революционерите към възможния отзвук на техните действия в останалата част на света. И тримата събеседници стигат до извода, че правилните интерпретации на историческите събития следва да се ръководят от патриотични мотиви, но и да избягват ожесточаващи или водещи към радикализъм и тероризъм послания.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
