Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непремълчаната история

Илинденско-преображенското въстание – следи в националното съзнание

Поборници
Снимка: БГНЕС

120-годишнината от Илинденско-преображенското въстание стана повод да се освети събитието от много страни, сред които закономерно преобладава историческата. Но е интересно и как се интерпретира събитието, защото самите интерпретации стават събития. В тази връзка поглеждаме към най-ярките форми на интерпретация – тези на изкуството. Какви песни, стихотворения, филми и романи възникват покрай въстанието, какви знаци оставя това в националната памет?

Говорим за тетралогията на Димитър Талев, за хайдушките стихотворения на Яворов, за филма на Георги Дюлгеров "Мера според мера", за "Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов. Става дума и за съдбата на участвали във въстанието творци.  Събеседници са кинокритикът проф. Божидар Манов, потомък на македонския поборник Теохар Попмихайлов, литературният изследовател Ангел Малинов, политологът, философът и журналистът Веселин Стойнев.

Божидар Манов разказва в детайли за две от най-знаковите произведения по темата – романа на Свобода Бъчварова – "Литургия за Илинден" и създадения по него филм на Георги Дюлгеров "Мера според мера". Ангел Малинов анализира четиритомника на Талев, и цитира произведението, за да докаже тежките съмнения на самия Талев за възможното бъдещо единение на народа ни, а Веселин Стойнев обръща внимание на все по-засилващото се внимание на революционерите към възможния отзвук на техните действия в останалата част на света. И тримата събеседници стигат до извода, че правилните интерпретации на историческите събития следва да се ръководят от патриотични мотиви, но и да избягват ожесточаващи или водещи към радикализъм и тероризъм послания.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..

публикувано на 05.05.25 в 10:10