Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е учител, студент, градоустройствен плановик, архитект и разбира се, дизайнер на цялостна среда. Той е професор и преподавател по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства.
В края на 70-те години на XIX век се появяват жилищни сгради, в които все по-ясно се проявява стремежът на архитекта да модернизира формите в съответствие с нуждите на градско строителство. В онзи период Вагнер вече е постигнал пълна независимост и започва да строи обекти за своя сметка, които продава по същия начин, както правят художниците, след като създават някоя нова картина.
Този метод на работа е много подходящ за виенския архитект, защото не само осигурява независимост в творчеството, но и носи доста добри приходи. Постепенно Вагнер започва да се фокусира само върху богати купувачи. Той се стреми да създава жилищни сгради, които са естетически значими на външен вид и допълват съседните обществени сгради.
До средата на 90-те години на XIX век Ото Вагнер проектира три сгради в стил Виенски сецесион (нем. Wiener Sezession). Те са част от неосъществения от архитекта проект за превръщането на района между Карлсплац и двореца Шьонбрун в огромен величествен булевард.
"Къщата с медальоните" e изцяло украсена със серия златни медальони и орнаменти, които изобразяват различни исторически фигури, като придават уникален и изразителен характер на сградата.
Най-впечатляваща е сграда "Майолика", която се намира на "Линке-Винцайле" 40 във Виена. Фасадата е изцяло покрита с майолика и гланцирани керамични плочки в цветните флорални мотиви, които характеризират ранния Виенски сецесион. Флоралният дизайн на фасадата е направен от ученика на Ото Вагнер – Алоис Лудвиг.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер и други художници и архитекти, основават артистичната група "Виенски сецесион".
Ото Вагнер винаги се е интересувал силно от градската среда и през 1890 г. проектира новия градоустройствен план на Виена.
Между 1894 г. и 1901 г. на виенския архитект е възложено да проектира нова железопътна система, свързваща градските и крайградските райони на растяща Виена. Архитектът проектира 36 станции и 15 моста, които съчетават желязо, камък и тухли.
Един от най-трансформиращите проекти на виенския архитект е сградата на Австрийската пощенска спестовна банка. Построяването на сградата отнема почти цяло десетилетие. За изграждането са използвани нови материали за времето, като стоманобетон, метал, камък и стъкло.
Ото Вагнер строи две вили за собствени нужди по различно време. Те са разположени една до друга, но не си приличат. В тях можете да проследите революцията на творчеството му – от Ренесанса до Ар Нуво (Art nouveau – ново изкуство – фр.).
Първата вила представя "ранния“ Вагнер. Сградата е построена през 1888 г. По това време Вагнер работи в стила на историзма и се ръководи от ренесансовите образци на световната архитектура. Той планира да използва сградата като лятна къща, но скоро семейството се премества там за постоянно. Южното крило, предназначено за зимна градина, се превръща в жилищно.
Втората вила на виенския архитект е строена през 1912-1913 г. По това време Ото Вагнер напълно е изоставил "историческия" стил. Новата вила е построена върху основа от стомана и бетон. Геометрично строгият облик на сградата в стил Ар Нуво е абсолютно лаконичен. Асиметричната фасада е прорязана от множество тесни високи прозорци. Белите стени са украсени с няколко полихромни стъклени мозайки от Мозер и скромни орнаменти от сини плочки.
Тази вила е била предназначена за втората съпруга на архитекта – Луиз, която е била 18 години по-млада от него. Предполагало се е, че вдовицата ще живее в тази къща след смъртта на архитекта. Луиз умира през 1915 г., а Ото Вагнер надживява жена си с три години и умира във вилата през пролетта на 1918 г.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg