Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е учител, студент, градоустройствен плановик, архитект и разбира се, дизайнер на цялостна среда. Той е професор и преподавател по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства.
В края на 70-те години на XIX век се появяват жилищни сгради, в които все по-ясно се проявява стремежът на архитекта да модернизира формите в съответствие с нуждите на градско строителство. В онзи период Вагнер вече е постигнал пълна независимост и започва да строи обекти за своя сметка, които продава по същия начин, както правят художниците, след като създават някоя нова картина.
Този метод на работа е много подходящ за виенския архитект, защото не само осигурява независимост в творчеството, но и носи доста добри приходи. Постепенно Вагнер започва да се фокусира само върху богати купувачи. Той се стреми да създава жилищни сгради, които са естетически значими на външен вид и допълват съседните обществени сгради.
До средата на 90-те години на XIX век Ото Вагнер проектира три сгради в стил Виенски сецесион (нем. Wiener Sezession). Те са част от неосъществения от архитекта проект за превръщането на района между Карлсплац и двореца Шьонбрун в огромен величествен булевард.
"Къщата с медальоните" e изцяло украсена със серия златни медальони и орнаменти, които изобразяват различни исторически фигури, като придават уникален и изразителен характер на сградата.
Най-впечатляваща е сграда "Майолика", която се намира на "Линке-Винцайле" 40 във Виена. Фасадата е изцяло покрита с майолика и гланцирани керамични плочки в цветните флорални мотиви, които характеризират ранния Виенски сецесион. Флоралният дизайн на фасадата е направен от ученика на Ото Вагнер – Алоис Лудвиг.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер и други художници и архитекти, основават артистичната група "Виенски сецесион".
Ото Вагнер винаги се е интересувал силно от градската среда и през 1890 г. проектира новия градоустройствен план на Виена.
Между 1894 г. и 1901 г. на виенския архитект е възложено да проектира нова железопътна система, свързваща градските и крайградските райони на растяща Виена. Архитектът проектира 36 станции и 15 моста, които съчетават желязо, камък и тухли.
Един от най-трансформиращите проекти на виенския архитект е сградата на Австрийската пощенска спестовна банка. Построяването на сградата отнема почти цяло десетилетие. За изграждането са използвани нови материали за времето, като стоманобетон, метал, камък и стъкло.
Ото Вагнер строи две вили за собствени нужди по различно време. Те са разположени една до друга, но не си приличат. В тях можете да проследите революцията на творчеството му – от Ренесанса до Ар Нуво (Art nouveau – ново изкуство – фр.).
Първата вила представя "ранния“ Вагнер. Сградата е построена през 1888 г. По това време Вагнер работи в стила на историзма и се ръководи от ренесансовите образци на световната архитектура. Той планира да използва сградата като лятна къща, но скоро семейството се премества там за постоянно. Южното крило, предназначено за зимна градина, се превръща в жилищно.
Втората вила на виенския архитект е строена през 1912-1913 г. По това време Ото Вагнер напълно е изоставил "историческия" стил. Новата вила е построена върху основа от стомана и бетон. Геометрично строгият облик на сградата в стил Ар Нуво е абсолютно лаконичен. Асиметричната фасада е прорязана от множество тесни високи прозорци. Белите стени са украсени с няколко полихромни стъклени мозайки от Мозер и скромни орнаменти от сини плочки.
Тази вила е била предназначена за втората съпруга на архитекта – Луиз, която е била 18 години по-млада от него. Предполагало се е, че вдовицата ще живее в тази къща след смъртта на архитекта. Луиз умира през 1915 г., а Ото Вагнер надживява жена си с три години и умира във вилата през пролетта на 1918 г.
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
Концертът "Кларинетни силуети" по идея на музиканта Кристиян Калоянов ще бъде представен тази вечер в Първо студио на Българското национално радио от 19 часа. Ще бъдат изпълнени камерни шедьоври от репертоара за кларинет. Сред тях са творби на немските композитори Роберт Шуман и Йоханес Брамс. Ще звучат и произведения на Игор Стравински и на..
Нов поглед към живота и делото на Васил Левски предлага утвърденият историк, публицист и изследовател проф. Пламен Павлов в луксозното издание с 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. В навечерието на 152-годишнината от гибелта му се появява книгата "Васил Левски:..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg