Защо България остана единствена от всички бивши социалистически страни, която няма музей, свързан с времето на комунизма? Какво говори това за нашето порастване като общество, за нашите равносметки, поуки и уроци? За политическата воля и визията ни за бъдещето?
Проф. Ивайло Знеполски коментира в "Какво се случва“ идеята на общинските власти в София подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров да се превърнат в Музей на тоталитарния култ.
Според него много дълги години нашето общество не беше узряло за извличане на уроци и за създаването на памет за времето на комунизма "Говореше се, но нищо не се правеше. Държавата смяташе това за маловажно и се родиха поколения, които нямат представа за миналото, няма откъде да го научат, никакъв урок не ги засяга и не им е пътеводна нишка в поведението в живота.
По-голямата част от хората се интересуват от проблемите на всекидневието, потребителската кошница, цената на бензина и на електричество и така се създава апатия в едно общество и носталгия по нещо, което не е изяснено. Профилът му не е изяснен и в паметта са останали малките благинки."
"Трябва да се подходи много внимателно към такъв музей – смята проф. Знеполски. – Нещата около Георги Димитров и култа, особено в България, са много сложни. В никакъв случай музеят не трябва да се изолира върху една или друг личност, а да се разбере, че култът и личността са функция на организацията, на партията. Иначе може да има обратен ефект."
Проф. Ивайло Знеполски е културолог, семиотик, философ, социолог, политик, дългогодишен директор и създател на Института за изследване на близкото минало.
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
"Задачата за създаването на Музей на тоталитарния култ е много комплексна. Ще има конкурс, но изводът, до който стигнаха работните групи, е този конкурс да бъде доста отворен. Могат да участват архитекти, дизайнери, социолози, историци, изкуствоведи, дигитални артисти. Зависи екипите, които кандидатстват, как ще подходят към темата и се разчита на находчивостта на кандидатстващите" – казва изкуствоведката Весела Ножарова, която взе участие в организираните от общината обсъждания на идеята за създаването на Музей на тоталитарния култ.
"Просто дойде моментът България да има музей, който да се занимава с тоталитарното минало. 34 години нито една власт не се престрашава да направи адекватен прочит на миналото, но все пак има историческо съгласие за много неща.
Подземието на мавзолея е много малко пространство, но има автентични запазени неща, като мястото, на което мумията е била балсамирана. Има хладилна техника, тунели, плочки, тапети. Това, което би трябвало да се направи, е почти наново да се преустрои пространството, но задължително да се запазят автентичните неща.
Такъв музей може да бъде полезен не само за образователни цели, но и за туризма на София. Той би могъл да бъде изключително атрактивен, защото се занимава с една екзотична част от комунизма. Но има нужда и от друг, голям, просторен музей, който да се занимава с идването на този режим на власт."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – Уикипедия
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg