Те ни съпътстват откак се помним, участвали са в живота ни и са ни носили полза или радост. "Одомашняването" на животните е част от голямата революция, превърнала хората от номади в земеделци.
Днес, когато човек прави какво ли не, докато търси папагала си, гледаме на животните като на приятели, терапевти и утешители.
В същото време Homo sapiens, който съставлява едва 0,01% от биомасата на Земята (нещо като една десетохилядна част от "сухото тегло" на въглерода, изграждащ живите организми), е допринесъл общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.
В момента домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата заемат около 60% от животинската биомаса – т.е. тежат повече от всички диви животни на планетата, взети заедно. Същото горе-долу се отнася и до домашните пилета и те са към 65% от биомасата на всички диви птици.
Човекът открай време смята, че е в правото си да се разпорежда с животинския свят – разделя животните на достойни за боготворене и на годни за жертвоприношение, на такива, които отглежда за храна, работа, транспортиране, вълна и кожа и на такива, които почита в храмовете си и споделя из социалните мрежи.
Историята на опитомяването на дивото не винаги е вървяла гладко, а и досега по поведението на кучето, съдим за нивото на цивилизованост и култура на собственика.
Историята на взаимоотношенията между хората и животните е тема на събитието "Дресирани да обичат" на платформата за наука и култура "Рацио" на 29 август. Чуйте разговор с двете лекторки от програмата Стелла Николова, която специализира в сферата на археозоологията и с д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар и основател на клиники "Добро хрумване!", носителка на наградата на публиката на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" за активната ѝ дейност по темата за насилието над животните, вследствие на която особената жестокост към животни и боевете с животни са квалифицирани като престъпление в Наказателен кодекс.
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
