Културата и литературата са важни съставни части от идентичността на всеки регион. Те не само задават тон и характер на мястото, но и могат да се превърнат в мощни инструменти за стимулиране на регионалното развитие. Филологът Силва Василева и преподавателят по история и теория на културата проф. Иван Kабаkов споделят своите мнения за ролята на културната индустрия и литературните коридори в ефира на "Нашият ден".
Силва Василева набляга върху важността на културната индустрия за регионалното развитие. Тя счита, че културата може да превърне туризма в устойчив фактор за определен регион. Това става възможно чрез създаване на туристически поток, насочен към изживявания и съдържащ елементи на културно наследство.
Василева подчертава също, че съвременната публика е много по-чувствителна и сензитивна към културните и литературни аспекти на мястото, което посещава. Това са хора, които се интересуват не само от физическите атракции, но и от това какво тяхно наследство е закодирано в региона.
Василева забелязва, че през 80-те години на миналия век започва нова фаза на туризма, в която се отделя повече внимание на културните и литературни аспекти. Това съвпада с растежа на интереса към четенето и културата като цяло.
Локалните посланици на културата
В предаването Василева подчертава и ролята на местните хора на културата като посланици на своя регион. "Те са тези, които могат да разкажат с любов и уважение за знаковите места от своя град или район", казва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Културни конференции и демократизация на културата
Проф. Иван Kабаkов допълва този образ на регионалното развитие, като набляга на важността на културните конференции и демократизацията на културата. Конференциите според него се явяват като място, в което съмишлениците могат да обединят усилията си и да насочат региона към бъдеще и развитие. Според него демократизацията на културата със сигурност играе ключова роля, като насърчава гражданите да участват активно в културните и литературни събития и проекти.
В XXI век сме свидетели на качествени промени във възприятието за културната и творческа индустрия. Тя вече не е ограничена до големите градове и мегаполиси, а може да разцъфне и на регионално равнище. Технологичният напредък и интернет позволяват на хората да достигнат до нови аудитории и да споделят своето творчество с цял свят.
"Историята е разказ, но е важното как този разказ ще бъде преживян и преосмислен. Ние се намираме в XXI век и сме в качествено различна среда, това променя значението на идеята за културна и творческа индустрия, която би могла да получи развитие и на регионално равнище", казва проф. Кабаков.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
