Петко Петков: Бомбоубежища за деца – да, страшно звучи, но това е реалността

"Едно от първите неща, които направих, когато дойдох в Украйна беше да помогна на едни приятели украинци да направят фондация, тъй като те вече имаха доста голяма доброволческа група и се занимаваха с конкретни проблеми, които за момента бяха спешни. Най-активни бяха в работа си за едно училище в Гостомел, което през първите дни на войната беше ударено няколко пъти от артилерията със снаряди и половината му сграда беше напълно унищожена, а покривът напълно съсипан. Тогава покривът беше покрит с найлони, за да може като вали децата да ходят на училище и така съхраниха останалата част от сградата.

Тогава се появих аз и има помогнах да регистрираме фондация и да ѝ направим бранд. Аз покрих разходите за това.

Фондацията се казва "Гуртум", което на украински означава заедно, като изписването е с "о", но ние го изписваме с "у", за да е уникално и думичката "ум", която е същата и на украински да присъства в името на фондацията.
До момента вече имаме около дванадесет по-големи проекта.

Колкото до училището в Гостомел, то към днешна дата е напълно възстановено. Успяхме да изградим нови стени, дограма и чисто нов покрив.
Но се сблъскахме с другия проблем – тъй като все още има война, едно от условията в Украйна едно училище да работи е то да има бомбоубежище.
Тогава ние с помощта на украинска диаспора в Япония събрахме дарения и успяхме да започнем работа по първото бомбоубежище. Изкопахме една голяма дупка в двора на училището и вътре от железобетон направихме конструкция, която отговаря на всички изисквания за бомбоубежище. Тъй като Саша (един от основателите на фондацията) и неговата приятелка са архитекти изработиха план бомбоубежището да прилича на хобитска къщичка – с типичните кръгли прозорчета, покрив покрит с трева, храстчета и т.н. и децата го припознават наистина като място, в което могат да се скрият, без да ги е страх.

По-късно направихме такова бомбоубежище и в друго по-голямо училище.

Защо правиш това в Украйна

"Това ме кара да се чувствам пълноценен тук в Украйна. Това е начинът да бъда съпричастен по някакъв начин. Важно е, защото ако не се занимавам с тази дейност, какво ми остава? – Да си стоя вкъщи и да гледам безучастно какво се случва тук. 

Бомбоубежища за деца

"Нямаме избор. Да страшно звучи, но нямаме избор, защото това е реалността. Ние вече сме година и половина в ситуация на война. Но няма как да ди представим, че едно общество ще спре да съществува, защото е нападнато и воюва. Включително и децата да спрат да ходят на училище. ако това се случи, родителите им ще трябва да спрат да работят и тогава как това общество ще продължи да съществува като такова. 

Разбира се, не е най-приятната гледка и идея да се правят бомбоубежища, в които децата да се крият, но е задължително и по някакъв начин това гарантира тяхната сигурност. Освен това бомбоубежищата са така направени, че децата да могат да продължат занятията си дори и при такива условия. Учителите се стараят да създават през цялото време такава атмосфера вътре, че децата да не се плашат, а все едно си играят, особено по-малките.

Дори и нашата хобитска къщичка е опит децата да поискат да влязат вътре без страх, защото са гледали филма. Вътре има обособени места за сядане, като по-компактна класна стая. Като е важно да се каже, че в Украйна училищата са обособени по различен начин от българските. Няма ги типичните чинове, например, където учителят стои отпред и рецитира някакви неща. Тук децата са на групички, дори по земята. Имат различни дъски и инструменти, с които да се занимават според конкретния предмет. За мен образованието и училищата са най-важни за едно общество. Затова инвестирам в този тип дейност – да помогна децата да ходят на училище, а родителите им на работа.

Как може да с помогне от чужбина на фондацията, за да се построят още такива бомбоубежища и в други градове и училища.

"Всеки може да погледне страницата ни и да дари каквито средства има възможност.