Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петко Петков: Бомбоубежища за деца – да, страшно звучи, но това е реалността


Защо и как се строят на бомбоубежища за деца в украински училища коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Петко Петков, компютърен инженер, който живее в Украйна от началото на войната и който е част от създателите на "Гуртум" – фондацията, която строи бомбоубежища за деца.

"Едно от първите неща, които направих, когато дойдох в Украйна беше да помогна на едни приятели украинци да направят фондация, тъй като те вече имаха доста голяма доброволческа група и се занимаваха с конкретни проблеми, които за момента бяха спешни. Най-активни бяха в работа си за едно училище в Гостомел, което през първите дни на войната беше ударено няколко пъти от артилерията със снаряди и половината му сграда беше напълно унищожена, а покривът напълно съсипан. Тогава покривът беше покрит с найлони, за да може като вали децата да ходят на училище и така съхраниха останалата част от сградата.

Тогава се появих аз и има помогнах да регистрираме фондация и да ѝ направим бранд. Аз покрих разходите за това.


Фондацията се казва "Гуртум", което на украински означава заедно, като изписването е с "о", но ние го изписваме с "у", за да е уникално и думичката "ум", която е същата и на украински да присъства в името на фондацията.
До момента вече имаме около дванадесет по-големи проекта.

Колкото до училището в Гостомел, то към днешна дата е напълно възстановено. Успяхме да изградим нови стени, дограма и чисто нов покрив.
Но се сблъскахме с другия проблем – тъй като все още има война, едно от условията в Украйна едно училище да работи е то да има бомбоубежище.
Тогава ние с помощта на украинска диаспора в Япония събрахме дарения и успяхме да започнем работа по първото бомбоубежище. Изкопахме една голяма дупка в двора на училището и вътре от железобетон направихме конструкция, която отговаря на всички изисквания за бомбоубежище. Тъй като Саша (един от основателите на фондацията) и неговата приятелка са архитекти изработиха план бомбоубежището да прилича на хобитска къщичка – с типичните кръгли прозорчета, покрив покрит с трева, храстчета и т.н. и децата го припознават наистина като място, в което могат да се скрият, без да ги е страх.

По-късно направихме такова бомбоубежище и в друго по-голямо училище.


Защо правиш това в Украйна

"Това ме кара да се чувствам пълноценен тук в Украйна. Това е начинът да бъда съпричастен по някакъв начин. Важно е, защото ако не се занимавам с тази дейност, какво ми остава? – Да си стоя вкъщи и да гледам безучастно какво се случва тук. 

Бомбоубежища за деца

"Нямаме избор. Да страшно звучи, но нямаме избор, защото това е реалността. Ние вече сме година и половина в ситуация на война. Но няма как да ди представим, че едно общество ще спре да съществува, защото е нападнато и воюва. Включително и децата да спрат да ходят на училище. ако това се случи, родителите им ще трябва да спрат да работят и тогава как това общество ще продължи да съществува като такова. 

Разбира се, не е най-приятната гледка и идея да се правят бомбоубежища, в които децата да се крият, но е задължително и по някакъв начин това гарантира тяхната сигурност. Освен това бомбоубежищата са така направени, че децата да могат да продължат занятията си дори и при такива условия. Учителите се стараят да създават през цялото време такава атмосфера вътре, че децата да не се плашат, а все едно си играят, особено по-малките.


Дори и нашата хобитска къщичка е опит децата да поискат да влязат вътре без страх, защото са гледали филма. Вътре има обособени места за сядане, като по-компактна класна стая. Като е важно да се каже, че в Украйна училищата са обособени по различен начин от българските. Няма ги типичните чинове, например, където учителят стои отпред и рецитира някакви неща. Тук децата са на групички, дори по земята. Имат различни дъски и инструменти, с които да се занимават според конкретния предмет. За мен образованието и училищата са най-важни за едно общество. Затова инвестирам в този тип дейност – да помогна децата да ходят на училище, а родителите им на работа.

Как може да с помогне от чужбина на фондацията, за да се построят още такива бомбоубежища и в други градове и училища.

"Всеки може да погледне страницата ни и да дари каквито средства има възможност.

Снимките са предоставени от Петко Петков
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Каква лекарствена политика планира МЗ?

На четвъртия месец от действието на забраната за изнасяне на инсулин здравното министерство я удължи с още един месец с мотив, че е работеща мярка и че към момента няма недостиг на инсулин у нас. Последваха нови сигнали за липса на инсулин в аптечната мрежа . Според зам.-министъра на здравеопазването виновни за недостига на медикамента са търговците на..

публикувано на 28.02.24 в 15:32
Снимката е илюстративна

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите.  Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров , автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската..

публикувано на 28.02.24 в 14:04
Украински войник говори с близките си след размяна на пленници между двете воюващи страни. Януари 2024 г.

Украйна - две години след началото на войната

Доротея Николова от Радио Варна беше гост в рубриката "Темите на деня" на предаването “Нашият ден“. Тя е автор на подкаст за войната в Украйна по линията "Евранет плюс". По нейните думи новините за Украйна отразяват началото на пълномащабна война на 24 февруари, но реално тази конфликт е съществувал осем години преди това. "През последните..

обновено на 28.02.24 в 11:32

Време на комуникационна революция: Имаме ли сходна реалност?

Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"..

публикувано на 28.02.24 в 09:37