Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище.
Увеличават ли се проявите на агресия сред учениците, има ли предпоставки за това в самата система на образование, какви мерки могат да предотвратят или да се справят с агресията, кои са лицата и институциите, които трябва да си взаимодействат, за да бъде учебната среда безопасна и стимулираща, как в други страни противодействат на насилието в училище. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обърнахме към Марияна Георгиева, психолог и образователен експерт, запозната с образователните системи на Германия, Австрия, Ирландия, Англия, Дания и Финландия.
Марияна Георгиева: "Наказанията и санкциите са един тип авторитарно налагане на нещо, което цели промяна на поведението. В България понеже ние нямаме договорена споделена визия какво очакваме като бъдещи граждани, какво училището да развива в нашите деца, така че те да бъдат бъдещи граждани, каквито се очаква от нашето общество, така че наказанието е един вид някакво лично разбиране за това какво поведение искаме от децата… Наказанията са някаква форма на безсилие, че ние не можем да дадем някаква радост, не можем да дадем споделеност, приемане на децата в нашата образователна система...
Дали образователната система създава предпоставки да имаме високо насилие в училище, бих отговорила категорично да. Най-малкото, ако почнете от това какви са възможностите за движение на едно дете в рамките на едно училище, в рамките на часовете. Представете си едно дете, което сутрин влиза в училище в 8 и излиза в 3 или в 4, от какво движение има нужда тялото му и какво ние му предлагаме като възможност…
Първото и основно нещо е личността на учителя и как учителят реагира на тези прояви… Бих казала, че в това отношение България много изостава по отношение на работенето със самата личност на учителя – доколко в университета освен с методики или познания по предметите всъщност се работи с личността на учителя, кои са неговите нагласи, които повлияват поведението му, кои са онези страни на личността му, които не му помагат да създава мир в класната стая…
Много ми се иска да кажа, че мерките или изобщо това, което се прилага като мерки в България, трябва да стъпва на изследователски данни, т.е., когато предлагаме дадена мярка, трябва да направим своето изследване, което да показва, че наистина това ще доведе до целите, които си поставяме. Т.е. имаме ли изследователски данни, които показват, че ако изключим детето или въведем оценка за поведението, това наистина ще доведе до промяна на това, което се случва в училище… Струва ми се, че голяма част от мерките в България, които се предлагат без те да стъпват на изследвания и изследователски данни, които да показват, че наистина има ефект от тази мярка."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
Испанският фестивал "Las Fallas" е симфония от цветове, изкуство и веселие. Празникът на пролетта във Валенсия олицетворява душата на испанците и е част..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg