Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш сами гребат.

Това не е красив сън, а всекидневна туристическа атракция в Султаната Оман. Морският гид Мохамед ал Риами е завършил частно училище в Англия, има докторска степен по медицина от университета "Джонс Хопкинс", бил е съветник на султана, но любовта към рибите надделяла.

"Делфините са GРS-ите на рибарите. Където се появят, значи наоколо има пасажи с риба тон. Достатъчно е да ги следват. И да внимават в мрежите им да не се заплете делфин, защото са защитени от закона. Ако е наслука, ще видите и китове", разказва Мохамед ал Риами. Яхтата е заобиколена от делфини и стрелкащи се рибни пасажи.


Обвитият от глава до пети срещу жаркото слънце рибар надава вик и започва кечът му с гигантския улов в стил "Старецът и морето". След 15 минути на палубата плясва 60-70-килограмова риба, която се въди само тук и се нарича "кингфиш". Толкова е огромна, че рибарят я доубива с бейзболна бухалка. После позира за снимки с беззъбата си усмивка. На пазара в Мускат кингфиш върви по 1 риал килограма (около 3,5 долара), а от него я изкупуват за 600 бейза (оманската стотинка).

Делфините продължават изящните си лупинги, а туристическите яхти обикалят фиордите на Оманския залив с дивата, но завладяваща красота на намръщена хубавица.


В един от заливите се полюшва султанският кораб. Изящният платноход е направен без нито един пирон по древната технология дау. Със същия кораб Синдбад Мореплавателя е обикалял света. Туристите снимат на воля позлатените гербове, докато на султанската охрана не ѝ писва. Кой знае какво си мислят – че терорист е решил да вземе мярката на султанския платноход.

На рибната вечер в хотел "Карлтън" кралски рибешки стек, изкупен за стотинки от рибарите ескалира до цена от 25 риала за порция. Друга атракция за любителите на морски деликатеси са стридите в големи, колкото детска длан, черупки. Интересното при тях не е вкусът, а… гласът. Те пищят! Всички стриди се ядат живи, но на тези много им личи. Защото издават сърцераздирателни крясъци при всяка капка лимон в тях. Като предсмъртен писък на новородени котенца. Човек се чувства като в роман на Стивън Кинг.


Едно от най-екзотичните преживявания в Оман е Заливът на костенурките Рас ал Хад. Там четири пъти годишно женски с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.

Писък като на раждаща жена процепва нощта, шумно поемане на дъх и нов вик – снесено е още едно яйце. По-емоционалните наблюдатели се чувстват като душевни мародери. Костенурката ражда, а те дебнат с фотоапаратите си.

Пясъкът се раздвижва като жив. Малки, колкото кибритени кутийки, новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби, които ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета. Първа пресявка правят лисиците, които надушват яйцата на плажа и пируват с тях. Бебетата пък са напълно беззащитни във водата. Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си.


47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при излюпването си преди 35 години, е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен колкото природата.

Костенурките са напълно глухи, но имат изключително обоняние и са много чувствителни към светлината. Ако ги стреснат, панически зариват снесените няколко яйца и с неподозирана пъргавина изчезват в морето. Глобата за уплашена костенурка е 50 риала (170 долара). На туристите обаче е разрешено да помагат на закъсалите в пясъчните бабунки току-що излюпени костенурчета да стигнат до морето. Черупките им са меки като бебешка фонтанела и предизвикват неистово умиление.


Снимки - Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Атанас Мангъров

Защо сами си го причиняваме?

Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..

публикувано на 09.05.25 в 10:47

Съчетаването на архитектурно наследство и спорт е тема на международна среща в УАСГ

В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..

публикувано на 09.05.25 в 10:15

Даниел Симеонов: Изкуството е изключително важно за развитието на всеки млад човек

Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..

публикувано на 08.05.25 в 16:25

Кой дърпа конците

Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..

публикувано на 08.05.25 в 08:20
Проф. Веселин Дафов

Проф. Веселин Дафов за религията в училище: Допусна се хора да се карат за нещо, което не знаем какво е

Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..

публикувано на 07.05.25 в 09:32