В епизод 6 на "Непознатите будители" журналистът Лилия Големинова разказа за огъня и музикалното творчество на своя дядо академик Марин Големинов.
Определят "Нестинарка" като най-българско музикално произведение, което променя живота на маестрото за една нощ.
Ядосваше се, че е писал много неща след "Неститарка", а до някъде големият успех на танцовата драма хвърля някаква сянка върху тях. Но от друга страна, "музика по жаравата" описва начина, по който е живял и живееше през годините, в които го помня“, споделя Лилия Големинова.
Тя допълва, че доста рано е осъзнава, че талантът ѝ не е достатъчен, за да продължи в музикалната сфера. Завършила е пиано в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров", а преди това Националното музикално училище "Любомир Пипков". Дядо ѝ е спомогнал за разкриване на широки хоризонти.
През 2016 година по инициатива на наследниците на Големинов, в лицето на неговата внучка Лилия, и музикалното сдружение "Марин Големинов" - Кюстендил и с подкрепата на Община Кюстендил е учредена наградата, като първи нейни носители са музикантите от камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. А носителки в тазгодишното осмо издание станаха балерините Анелия Димитрова, Вера Кирова и Силвия Томова.
"Неотдавна отбелязахме 80 години от премиерата на "Нестинарка". От онази знакова вечер през 1942 г., когато животът на Марин Големинов се променя. Било е в залата на Народния театър "Иван Вазов“ и е било нещо изумително. От напълно неизвестен учител по музика във Втора мъжка гимназия на следващия ден той се събужда известен в цялата страна“, припомня журналистката.
Тази годишнина беше отбелязана и с един филм "Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов". Една от множеството постановки през годините на танцовата драма "Нестинарка" с декорите на великия Цанко Лавренов."По един начин аз възприемах дядо ми, докато беше жив. Той живя 92 години в крайна сметка посрещна новия век и много се радваше, че го е направил. Посрещна промените преди това в България също с отворено сърце", казва Лилия Големинова.
Академик Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил е музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.
Диригент, професор в Музикалната академия, Марин Големинов е създател на Факултета по дирижиране. Той прави първия курс по дирижиране, а негови ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др.
Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнението е на Симфоничния оркестър на БНР – диригент Камен Големинов.
Целия разговор в Лилия Големинова можете да чуете в звуковия файл.
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg