Опасният чар на отлагането

Склонността към отлагане или прокрастинацията е нещо познато на почти всички нас. 20% от хората твърдят, че отлагането е съществена черта на характера им. Във време, когато има световен ден на целувката, на щастието, на приятелството или на домашните любимци няма ден на прокрастинацията, понеже комитетът, който трябвало да насрочи датата все отлагал събирането. Последното, разбира се, е шега, но не са никак малко хората, които смятат, че могат да са почетните председатели на един такъв комитет.

Мнозина бъркат прокрастинацията с мързела, но всъщност двете нямат много общо. Прокрастинаторите не просто не мързелуват, понякога те дори се затрупват с различна работа, само да заобиколят и още малко да се отдалечат от задачата, която отлагат по една или друга причина. Понякога причината за отлагането е свързана със страх от провал, с опит за перфекционизъм или с ниска самооценка – причините са разнообразни, но при всички положения става въпрос за провал на саморегулацията и неумение да се потисне импулса за разсейване. А това е все по-голям проблем в съвременната ни култура, в която сме заобиколени от технологии, създадени така, че да крадат постоянно вниманието ни и да ни пристрастяват, експлоатирайки допаминовата ни зависимост.

Затова повече отвсякога е важно да умеем да контролираме порива към мигновено удовлетворяване на импулсите и да обърнем внимание на ползите от дългосрочното удовлетворение.
Няма еднозначен съвет как да се справим с отлагачеството, още повече, че понякога скоростното доближаване на крайния срок ни мобилизира и ни кара да действаме концентрирано, креативно и целенасочено, в редки моменти, дори ни помага да влезем в „състоянието на поток“.

Повече за природата на прокрастинацията чуйте в разговора с д-р Радостина Минина, психотерапевт с дългогодишен опит като психодрама водещ за деца и възрастни, била е психолог в център за хора с ментални и двигателни увреждания, била е организатор и водещ на група за подкрепа на родители на деца със специални нужди. Радост е също така доктор по философия и главен асистент в Институт по философия и социология, БАН.