Колкото и да напредва светът, постоянно говорим за нас и другите. Винаги има "ние" и "те". Всичко се бори за напредък, в това число и разделението. То си копае разстоянието между общностите, нациите, етническите групи, хората с различна вяра, с различни пол, цвят, принципи и мироглед. Толкова ни е трудно да общуваме на една почва, какво остава, ако и земята ни е друга. Но кои сме "ние“ и кои са "те“?
Вярно е, че е важно и в какъв контекст е зададен този въпрос, но нима накрая няма пак да опрем до същото – те не са ние и ние сме те. Българинът това знае. Това е учил, това говори и дори и да не иска – към това се стреми. Обаче как знаеш, че си част от "ние“, ако ти самият не разбираш кой си? Защото, за да си толерантен към другите и отворен към възможностите, трябва да си колкото се може по-наясно със себе си.
Средата също е важна, нея си я избираме, но донякъде. Все има избори, които са направени без наше участие. Като това да се родим точно тук, в същата тази България, която и обичаме, и мразим.
"Какво се случва" се спря точно на този факт, при това в една хипотетична ситуация.
Българин си, отхвърлен по някакъв начин от родната си действителност и система, или поне така се чувстваш. Искаш не да избягаш, а да имаш шанс за друг живот. Да си жив, ама наистина, не само да се правиш на такъв. Дори да си напълно непознат, анонимен, да си скрит, но в същото време съвсем видим. Емигрант си. Някъде, където никой не знае нищо не просто за теб, а за страната, от която идваш. А това изобщо не е трудно, защото, ако ние знаем немалко за света, той за нас и скромни познания няма. Та там си, и какво правиш?
Вписваш ли се в ритъма на чуждите улици, споделяш ли въздуха с хората, които бързат бавно по тях, ставаш ли един от всички, които са необикновени в обикновеността си, вярваш ли, че си постигнал нещо, защото не си тук и си последвал мечтите си за твоето си нещо? Или пък търсиш себеподобни със сходна съдба – да си споделяте и радостта, и мъката? С тях повече цял ли си, или отново си сам сред сънародници? Как си, кой си? Какъв образ си изграждаш самият ти? А може би предпочиташ другите да свършат това вместо теб, така поне можеш да се оправдаеш с грешните стереотипи, в които си вкаран? Наистина, какво правиш в тази вече избрана от теб среда, в този дом, свят, живот? Какво се случва в теб?
Не са леки тези въпроси, затова и предаването на програма "Христо Ботев" на БНР отново се обърна към изкуството за съвет. И по-точно към киното. Все пак то е нещо, което се случва вътре в нас, докато го съпреживяваме колективно. Също като живота.
Сиси Денкова – българска режисьорка, която от 10-годишна живее в Щатите, сега е в България и носи "Аромат на липа" със себе си.
Тя прекарва десетилетие в Ню Йорк, учи и работи в театъра и независимото кино. Става част и от продуцентска компания в Лос Анджелис, както и консултант за сценарии и член на Women in Film отново там. През 2021 година режисира дебютния си игрален филм – именно комедията "Аромат на липа", която проследява пътя на преместилия се в българския анклав в предградията на Тенеси Стефан. Точно този филм е първият, изцяло продуциран в Америка. За него екипът получава одобрение от имиграционната служба на Съединените щати за 8 визи за български актьори. "Аромат на липа" тръгва по кината в цялата страна от 27 октомври.
"Филмът представя идеята за дома – на някаква локация, на някакво място, при някакви хора или самостоятелно. Но всъщност ти не се чувстваш у дома си никъде, ако не го споделяш с някого. Това означава, че идеята за дом принадлежи в някой друг, в хората около нас. Ние навлизаме в един режим, при който не инвестираме толкова много време и усилия в хората около нас. Това е нещо, което малко ме плаши в забързания начин на живот, който живеем в момента в Америка. Затова може би сме мотивирани да пишем сценарии, да правим изкуство и да ходим на театър. Това ме връща и към причината защо по време на Covid имахме такава жизнена нужда от изкуството, което ни припомня нещата, от които се отклоняваме“, каза Сиси Денкова в "Какво се случва".
Филмът ѝ, който стъпва на въпросите за принадлежността на човека и носталгията му към дома, всъщност е ведър и носи лекота.
"Ако липсваше тази доза комедия, щяхме да представим тези емоции – тематичните неща, които опират до носталгията, до нестабилността и нашите отношения един към друг като българи – мрачно. Аз даже не виждах какъв филм може да се направи за тези теми, ако не е чрез атмосферата на комедията. Всъщност ти не започваш с комедията, ти започваш с темата, която скриваш някъде между сюжета, смешките и персонажите. Когато си избираш стила и начина, по който разказваш и показваш картината, започваш именно от тежите теми. И казах "носталгия“ – това може би не изглежда тежко, но то те потиска понякога. Носталгията не те кара да се чувстваш щастлив според мен. Най-често ти е мъчно за нещо или не си напълно там, на мястото си, и си мислиш за някъде, където не си в момента. Така че не мисля, че това е някаква лека тема въобще“, обясни Сиси Денкова и допълни:
"Другото нещо беше нашата общност, нашето чувство на приятелство, нашите отношения един към друг – и като хора, и като българи. Там всъщност аз започнах с – ако си представите как се започва самото обработване на един сценарий, на една тема – всякакви идеи и задълбочени неща, които можеш дори да сънуваш. Даже тази приказка, която чуваме често за казана в ада, където във всеки казан на всяка нация има по някакъв дявол с вилица, който дърпа хората, които се опитват да изскочат, обратно долу. Пък при нас няма, защото ние сами се дърпаме надолу. Това много дълго ме притесняваше – защо това е толкова нашенско, защо тази концепция е точно българска? Това откъде идва, защо пък точно ние сме такива, а не някои наши съседи? Защо в българския казан няма нужда от дявол и ние сами се дърпаме надолу? Мисля, че този въпрос беше един от началните мотиватори за мен."
"Аромат на липа", който всъщност е написан от американката Джордан Трипиър, ни припомня и че където и да се намираме – винаги носим България в сърцето си.
За това говори и актрисата Албена Колева, която влиза в ролята на Дима. Тя също взе участие в предаването, посветено на образа на българския емигрант в киното.
По темата се включи и Иван Бърнев, който се превъплъщава в главния герой Стефан. От "Стъпки в пясъка“, през "Васил“, до "Аромат на липа" актьорът всъщност представя на зрителите пътя на емигранта. Какво за принадлежността на човека, и по-конкретно на българина, е научил чрез тези свои превъплъщения – можете да чуете в звуковия файл.
В него Сиси Денкова разказва и за живота си в Щатите, за идеята човек да бъде наясно със себе си и мястото си в света, за комедията като жанр, който заслужава уважение.
В "Аромат на липа" участват още Тончо Токмакчиев, Йоана Буковска-Давидова, Иван Петрушинов, Албена Михова, Рени Врангова, Георги Златарев, Мария Бобева, Ивайло Димитров и Жанет Иванова.
Снимки – Фейсбук страница на филма "Аромат на липа"Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..
Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..
Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg