"Ще успее ли науката за прилепите да разреши проблемите, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация? Разбира се, че не. Но може да вдъхнови тези, които ще намерят решенията", казва Антония Хубанчева по повод театралната инсталация "Малкият голям свят на прилепите", създадена от нея, Гергана Димитрова и театралната формация 36 маймуни.
"В голяма степен успеха на научния театър се дължи на нестандартните пространства, в които се представя. Свикнали сме да приемаме природо-научните музеи като застинали във времето места, а те отдавна не са такива. По време на тези спектакли публиката е действащо лице, провежда експедиции, впуска се в приключения и прониква в места, които иначе са недостъпни за посетители.
В Черни Осъм например нахлухме в мазетата и необитаемите пространства на музея и благодарение на всички похвати на театъра и усилията на сценографите се получи неузнаваемо, вълнуващо, филмово изживяване. Децата се вълнуваха и задаваха въпроси, включително лични – какво е да си учен, как съм се подготвила, била ли съм добра в училище?
Не, не бях добра в училище. Имах дислексия, за която дори не подозирах. Горивото, което ти трябва, за да бъдеш учен, е ентусиазмът, никой не се ражда начетен, това е нещо, което можеш да придобиеш, но за да поемеш и продължиш по научното поприще, са ти нужни и ентусиазъм и любопитство.
Стремежът към знание е присъщ на всяко дете и не бива да го притъпяваме. Децата също така имат естествен усет за отговорност и лесно разбират как всяко наше действие може да има последствия, които да засегнат и други същества.
Продължавам да вярвам, че Homo Sapiens може да е разрушителен в природата си, но човешкото общество и човешката природа са безкрайни и умеят да бъдат съзидателни и да поправят нанесените щети. Това рядко попада в новините, но ние експоненциално напредваме в поправянето на баланса и на белите, които сме нанесли и върху себе си и върху околната среда", казва Антония Хубанчева, учен прилеполог, специалист в областта на сензорната екология и биоакустиката, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
А следващите издания на инсталацията "Малкият голям свят на прилепите" са на 16 и 17 ноември в "Дома на хумора и Сатирата" в Габрово и на 22, 23 ноември в Регионален природонаучен музей, Пловдив.
Разпространението на инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" през 2023 г. в с. Черни Осъм, гр. Габрово и гр. Пловдив се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" и програма "Едногодишен грант`22".
През 2022 г. инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ програма "Публики`21" и в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и Интеркултура Консулт.
Снимки – БГНЕС и личен архив"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg