Съставянето на речник на българския език е осъзнато като задача с огромна важност от българската езиковедска наука през 1942 г., когато се учредява "Служба за български речник", прераснала по-късно в Институт за български език. Започва събирането на илюстративен материал за изготвянето на речниковите статии.
През 50-те години на ХХ век, когато лексикалната картотека достига един милион фиша, излиза тритомен "Речник на съвременния български език". Първият том от многотомния академичен речник вижда бял свят през 1977 г. Тази година на читателите беше представен и том 16.
Изданието обхваща най-пълно словното богатство на езика ни от "Рибния буквар" на д-р Петър Берон до днес, от различните му варианти – книжовен, разговорен, донякъде просторечие, диалекти, терминология и жаргон.
Благодарение на технологиите учените днес разполагат с огромен обем текстове, от които могат да извличат информация за думите. За ползвателите на речника е голямо улеснение и удобство неговото наличие в електронен вариант, напълно безплатен и достъпен на страницата на Института за български език.
Какво съдържа изданието, променя ли се лексикалният състав на езика ни, откъде езиковедите събират думите, които регистрират и обясняват, как включват промените, които думите претърпяват реалния си живот в нашата устна и писмена реч – за това разговаряме в предаването "За думите" с две от авторките на XVI том – доц. Надежда Костова и гл. ас. Ванина Сумрова от секцията по Българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
