Съставянето на речник на българския език е осъзнато като задача с огромна важност от българската езиковедска наука през 1942 г., когато се учредява "Служба за български речник", прераснала по-късно в Институт за български език. Започва събирането на илюстративен материал за изготвянето на речниковите статии.
През 50-те години на ХХ век, когато лексикалната картотека достига един милион фиша, излиза тритомен "Речник на съвременния български език". Първият том от многотомния академичен речник вижда бял свят през 1977 г. Тази година на читателите беше представен и том 16.
Изданието обхваща най-пълно словното богатство на езика ни от "Рибния буквар" на д-р Петър Берон до днес, от различните му варианти – книжовен, разговорен, донякъде просторечие, диалекти, терминология и жаргон.
Благодарение на технологиите учените днес разполагат с огромен обем текстове, от които могат да извличат информация за думите. За ползвателите на речника е голямо улеснение и удобство неговото наличие в електронен вариант, напълно безплатен и достъпен на страницата на Института за български език.
Какво съдържа изданието, променя ли се лексикалният състав на езика ни, откъде езиковедите събират думите, които регистрират и обясняват, как включват промените, които думите претърпяват реалния си живот в нашата устна и писмена реч – за това разговаряме в предаването "За думите" с две от авторките на XVI том – доц. Надежда Костова и гл. ас. Ванина Сумрова от секцията по Българска лексикология и лексикография на Института за български език.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
