Остров Джунда – наричан още Алибей, е най-големият остров от архипелага край Айвалък в Турция. Джунда изглежда като място, откъснато от света на масовия туризъм – предлага красиви и спокойни гледки, на хълма стърчат останки от вятърни мелници и стари църкви, има малки скрити площади, а морето е спокойно като езеро. През 1976 г. целият район около Айвалък е обявен за защитена територия.
Остров Джунда е известен с гръцко-османска архитектура, със старите каменни къщи с цветни капаци на прозорците, построени с типичния розов вулканичен камък. Като особеността на тези камъни е, че те дишат и – както казват местните хора, това поддържа къщите прохладни през лятото и топли през зимата.
"Гърците са били най-добрите майстори на каменни къщи, а турците са били отлични дърводелци и там, където видите комбинация от камък и дърво, гърци и турци са живели съвместно", разказва Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция. След 1923 г. обаче между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, в резултат на който гръцкото население напуска района, а тук идват турско население от Европа и остров Лесбос. Както и в миналото, така и сега Джунда и целият район на Айвалък са известни с производството на зехтин и днес почти всяко свободно място е заето от маслинови дървета. Курортният град Айвалък се намира само на няколко километра. Островът е свързан е с континента с мост и достъпът е бърз и лесен.
Една от забележителностите на Джунда е църквата "Таксиархис", построена през 1873 г. в неокласически стил, а нейни патрони са архангелите Гавраил и Михаил. Църквата е изградена също от местния вулканичен камък – sarımsak taşı, който представлява основния строителен материал на почти всички стари къщи в района на Айвалък.
През 1927-1928 г. църквата е превърната в джамия, иконостасът е демонтиран, а изображенията са пребоядисани. Сградата е много пострадала при земетресението от 1944 г. и след това за дълги години е била необитаема. През 1989 г. е църквата е регистрирана от Борда за опазване на културното и природно наследство на Бурса като недвижима културна ценност, която трябва да бъде защитена. След това е реставрирана и днес е превърната в музей от колекционера Рахми М. Коч. Баръш Токташ ни разказва за този музей, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията.

"Оригиналното име на музея е музей на Рахми Коч, който е един от най-богатите хора в Турция. Рахми Коч е един от най-големите колекционери и в различни градове на страната можете да видите различни музеи, които му принадлежат – в Истанбул, в Анкара. Като един от тях е този – в Айвалък, по-специално на остров Джунда. Колекцията на Рахми М. Коч включва широка гама от артикули – от умалени модели на кораби и автомобили в реални размери, от измервателни и навигационни уреди до различни видове двигатели и географски карти, водолазни костюми и други символи на техническия прогрес и ценни колекционерски образци."

Снимки – Оля Стоянова

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Американският писател Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис като най-малкото от три деца. По време на Голямата депресия..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg