За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
В софийското село Габра тази събота навсякъде мирише на козунак, защото тамошното Народно читалище "Стоян Богданлийски 1931" организира кулинарният конкурс "Най-вкусен домашен козунак". Целта му е съхраняване и насърчаване на традицията за домашно приготвяне на празничните хлябове. 83-годишната баба Гергана споделя стара рецепта за козунак,..
Храните за животни са също толкова важни, колкото храните за човеци – не само защото кучето е най-добрият приятел на човека, а и защото човекът може да направи избор в полза на своите четирикраки питомци. Иван Бенин от Банско е потомък на Неофит Рилски и цял живот е обичал животните. Някак естествено е той да започне да се занимава с храни за..
В един от най-вълнуващите епизоди на предаването "Нашият ден" гостува богословът Мария Касабова, чиято родова линия се свързва с братя Миладинови, а нейните деди са свещеници. Тя представя в разговора своето семейство, неговите корени и ценности, които го определят. Мария споделя, че нейният съпругът, Андрей, е диригент на Църковния мъжки..
В предаването "Нашият ден" на Разпети петък, наш гост е доц. д-р Стефка Попова , известен иконописец и преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В разговор за вярата, духовността и изобразителното изкуство, тя сподели дълбоки мисли и вълнения от своята художествена практика и преподавателска дейност...
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
