Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антоанета Николова:

Защо големи медии попадат в капана на грешната информация

На българската публика не ѝ е лесно

Антоанета Николова
Снимка: личен архив

За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".

За ситуацията в България

"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.

От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."

Военните конфликти и журналистите

"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.

Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.

Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.

Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."

Защо бързат с информацията, без да я проверят

"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."

Как се работи, когато има военен конфликт

"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."

Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любка и Никола Зикатанови

Приказка за малкото лозе и голямото вино

Техните корени са от Мелник, както и тяхното вино. Любка и Никола Зикатанови се завръщат към миналото си, за да построят бъдеще за себе си,  децата и внуците. Вярват, че във виното е истината, както и в спасението на малкото лозе. "Във Вила Мелник се ражда вино единствено и само от грозде", категоричен е Никола Зикатанов. Стотиците туристи, посещаващи..

публикувано на 04.05.25 в 10:25

Жените мироносици

В неделята на жените мироносици се спираме на христовия поздрав "Радвайте се". Какъв е смисълът на неделята на жените мироносици? За понятията еманципация и феминизъм в Църквата. На какво се основават упреците, че в православното учение жената е подценявана? Защо ни напомня, че в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Как..

обновено на 04.05.25 в 10:11
Мехмед Юмер, Ана-Мария Кръстева и Константин Събчев (отляво на дасно)

Как религиозната вяра влияе на свободата на словото

Свободата на печата и религиозната свобода следва взаимно да се подкрепят в едно демократично общество. Религиозната вяра може да окаже влияние върху журналистите по няколко начина, като им предоставя морална и етична рамка, подкрепа в трудни моменти и възможност за разширяване на разбирането за различни култури и общества. Как точно това се случва..

публикувано на 03.05.25 в 13:05

Словашката връзка на Горна Митрополия

Село Горна Митрополия се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Името на селището идва от думите Митра (бог Митра) и полис (град) – и значението му е Град на бог Митра. Източното божество Митра е било почитано от римските легионери. В местността "Боев геран", която е на около 2 км западно от селото, има останки от голямо римско селище от I -..

публикувано на 03.05.25 в 10:03
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Точно тези хора ли трябва да учат децата на добродетели

Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към обществото и защо темата за добродетелите в училище е "пушилка", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов , експерт по класически, иновативни и кризисни комуникации, който..

публикувано на 02.05.25 в 17:15