С инициативата "Ден на четенето", която се проведе за първи път у нас, няколко граждански организации призоваха четенето да стане национална кауза, насочена към повишаване на равнището на функционална грамотност, подобряване на умението за извличане и анализиране на информация у младите хора. Сред многобройните учебни заведения, които се включиха в начинанието, беше и СУ "Сава Доброплодни" в Шумен, в което срещите и събитията, свързани с четенето и словото, продължиха цяла седмица.
Според учителката по български език и литература Нора Баланска, инициаторка на много интересни и смислени инициативи, свързани с четенето, мотото на кампанията "Четенето дава възможности" е посоката, в която трябва да се работи системно и всекидневно.
Харесването на един текст не може да е принудително, то идва след това, когато децата успеят да се задълбочат в него, дори да оспорят идеите на автора, смята учителката. "Смятам, че ние трябва да даваме примери и посока, че трябва да правим видими четящите хора, че трябва наистина да представяме четенето като престижно занимание, защото само тогава можем да се докоснем до умовете и душите на тези деца… В ежедневната си работа правя точно това - опитвам се да избирам текстове, които са до голяма степен актуални, текстове, които по някакъв начин да се приближават до техните виждания за живота или най-малкото да спорят с тях достатъчно, за да ги провокират да мислят."
Деветокласникът Александър Маджаров е от четящите млади хора: "За да накараш едни млади хора да четат, не е просто важно да им дадеш едни книги за лятото, на които да правят анализи. Идеята е не да четеш, а да разбираш. За да можем да четем правилно, ние трябва сами да искаме това."
Повече чуйте в звуковия файл
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
Колко е голямо предизвикателството да правиш игрално кино по българската литературна класика – разговор в "Артефир" с Магдалена Ралчева , режисьор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
