Гостуването на генералния директор на Българското национално радио (БНР ) в предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" е напът да се превърне в традиция. То се случи по същото време миналата година и отново беше свързано с равносметката на обществената медия за годината.
Един от ключовите моменти на настоящия разговор беше свързан с членството на БНР в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и ролята на генералния директор на БНР като член на Управителния съвет на EBU. Това е исторически момент за БНР, тъй като за първи път ние имаме представител в този престижен орган.
Генералният директор сподели своите мисли по този повод и подчерта важността на този статус. По неговите думи EBU е най-голямата организация на обществени медии в света, съставена от 120 члена от 56 страни и още 31 асоциирани члена от целия свят.
Милен Митев подчерта, че този статус предоставя на БНР възможността да си сътрудничи с колеги от обществените медии от целия свят и да споделя опит и знания, което е от изключително значение за развитието на обществените медии в България.
Той спомена и за напредъка при "дигитална трансформация" на БНР, като отбеляза увеличаването на посещаемостта на онлайн услугите на радиото, подобренията в социалните мрежи и успешното стартиране на видеоподкасти.
"Вече се виждат резултати, подобрява се посещаемостта на нашите онлайн услуги, които са сайтът и социалните мрежи. Опитът ни да стартираме видеоподкастите се увенча с успех. Имаме над милион посещения на видеопроектите ни в Youtube. Продължаваме да опитваме по различни начини да достигаме до своята аудитория, за да можем да предложим по нещо за всеки", посочва той.
Друго важно нещо, което коментира генералният директор, бяха стандартите за редакционна работа на БНР и подчерта важността на тяхното спазване. Повод за този коментар беше въпрос, свързан с неизлъченото интервю с посланик Митрофанова в предаването "Политически НЕкоректно" с водещ Петър Волгин на 16 декември:
"Имаме редакционни стандарти, както всяка друга медия. Като обществена медия, ние сме длъжни да се стремим към най-високо ниво както на пълнота, точност и провереност на информацията, така и на етични редакционни стандарти, които да спазваме, при представянето на тази информация и при воденето на нашите предавания. Имаме такива стандарти, приети преди няколко години, и доста подробно разписани. В тях отново сме почерпили от опита на свои колеги от различни други обществени медии, опитали сме се да го адаптираме към нашата действителност", казва той и пояснява:
"Големият въпрос при всички правила, включително и при редакционните стандарти, е как се прилагат. Защото едни редакционни стандарти са напътствия, те не са формулирани като Наказателния кодекс например, винаги има възможност за интерпретация. Именно по тази причина, органът, който е натоварен със задачата да установява съответствие или несъответствие с тези редакционни стандарти – Програмният съвет на БНР, който се състои от директорите на всички програми, хора с немалък ръководен и журналистически опит. Аз, като генерален директор, не мога да не уважавам и да не се съобразявам с тяхното становище", коментира още Митев.
Законодателните промени в областта на медиите винаги са сложен и обсъждан въпрос. Генералният директор на БНР засегна въпроса за Акта за свободата на медиите и подчерта, че такива промени са необходими и важни.
"Дълги години европейските законодатели бяха предпазливи да навлизат в територията на медиите, особено на обществените медии. Признато е още с Амстердамския протокол от 1997 г., който касае важността на обществените медии за развитието на едно демократично общество. В същото време всяка държава има свободата да си прецени и да си регулира обществените медии, като управление, финансиране и начин на работа, тъй като се отчита, че работата на обществените медии е тясно свързана с развитието на обществото, което е различно във всяка една държава. Виждаме, че в последните години ЕС се опитва да хармонизира нещата постепенно на европейско ниво, като все пак не навлиза в такава конкретика, за да не вземе правото на националния законодател да отчете своите особености. Дори в Акта за свободата на медиите, който ще има директна приложимост, няма толкова конкретно фиксирани разпоредби, които да "вържат" изцяло ръцете на националния законодател. Отново има свобода за интерпретации в законодателството. Когато влизаме на толкова дълбоко професионално ниво като редакционни стандарти, съвсем не можем да кажем това е черно, а това бяло, защото тогава обвиненията в цензура биха били основателни. Винаги трябва да се отчете конкретният случай", посочва Милен Митев в интервюто.
Като важни за медията събития за 2023 г. генералният директор отбеляза няколко момента. Един от тях е новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР – Константин Илиевски. Също така стартирането на видеоматериалите в YouTube, което отбеляза като успешно и възможно да допринесе за по-голямата видимост на БНР сред младата аудитория. Отбеляза и това, че във финансов аспект е постигнато увеличение на доходите на работещите в радиото, което представлява важна стъпка към подобряване на условията за тях и осигуряване на комфорт в професионалния им живот.
"Все още изоставаме, особено в София, от средните заплати според данните на НСИ, така че борбата не спира. Естествено, че ценностите стоят преди парите, но възнаграждението е един от елементите, които осигуряват комфорта, защото, когато започнеш да търсиш финансиране отвсякъде, си много по-склонен да продадеш своята независимост", казва в края на интервюто генералният директор на обществената медия.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Кремена Минева и Мирослав Гамов живеят и отглеждат зеленчуци в хасковското село Константиново, след като дълги години работят като лекари – Мирослав като кардиолог, а Кремена в областта пластично-възстановителната хирургия. Предишната им професия и отношение към човешкото здраве дава на Кремена и Мирослав различна перспектива към градинарството...
Всяко важно събитие и всяка победа се ознаменува, според значението си с честване в определен ден. Така е и с първата неделя от Великия пост, тачена като Православна. Седмият Вселенски събор, проведен в гр. Никея през 787г., утвърждава иконопочитанието, но това не слага край на иконоборческата ерес, възникнала в началото на века при император Лъв..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни и професионални възможности като мъжете. Днес жените в България играят ключова роля във всички аспекти на обществото и имат повече възможности и свободи в сравнение с миналото, но все още има..
Какъв е новият световен ред, който предлага на Европа президентът на САЩ Доналд Тръмп и какво е мястото на България в него, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владимир Йончев , главен редактор на OFFNews. "На мен ми се струва, че Америка, под лидерството на Тръмп, се преориентира геостратегически и заема страната на Русия . Тя..
Украйна между два петъка – какви са нагласите в страната след посещението на президента Зеленски в Белия дом, спирането на разузнавателна информация от САЩ към Украйна, и ще издържи ли Украйна, докато Европа успее да се организира в новия световен ред на Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Анатолий Йерема , журналист в..
Какъв е новият световен ред, който предлага на Европа президентът на САЩ Доналд Тръмп и какво е мястото на България в него, коментира в "Мрежата" по..
Новият филм "Залог" на Светослав Овчаров открива Международния кинофестивал СФФ с прожекция на 13 март в зала 1 на НДК. Времето след Руско-турската война,..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
