Деца, маскирани като лястовици, пеликан, саблеклюн, кокилобегач, летни бърнета, бракониери и полицаи се качват на сцената и представят пиесата "Да опазим Бургаските езера". Децата са от ОУ "Христо Ботев" и играят постановката в читалище "Пробуда 1927" кв. Долно Езерово.
Инициаторка на спектакъла е Красимира Гавраилова, зад идеята застава и ръководството на училището. Автор на пиесата е преводачът, сценарист, режисьор и доброволец Александър Маринов Санчо и е предоставена за свободно поставяне от ученици от бургаските училища, които се намират близо до езерото и обитателите му. Декорите и костюмите осигурява Българска фондация "Биоразнообразие", нещо повече – предоставя ги на всяко училище в Бургас и региона, което реши да постави пиесата.
"Участието в пиеса е чудесен начин децата да бъдат въвлечени в една по-различна форма на образование и свързване с природата и нейното опазване. У нас това още не е разпространена форма на образование, а е чудесен начин да въвлечеш децата, да ги запалиш. Читалището ги прие и вероятно част от тях за първи път влизат там, а за нас беше страхотно да видим как те горят в тази идея.
Пиесата е страхотна – от една страна има положителни герои – различните видове птици, има и отрицателни герои – бракониерите, тези, които изхвърлят отпадъци; има полицаи, има природозащитници – вероятно най-желаните роли", разказва Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие". Тя споделя, че пиесата на Александър Маринов е била подготвяна за сцена точно преди пандемията, а после благодарение на учениците от ОУ "Христо Ботев" вижда бял свят. И може да бъде играна от нови поколения и випуски деца, които се въплъщават в различните обитатели на езерото, опознават го, научават за опасностите, които го заплашват и за начините то да бъде опазено.
Чуйте разговора, в който Радостина Ценова разказва и за други инициативи, свързани с деца и образование, както и за специалния календар, посветен на живите пясъци, като идеята е продажбите му да подпомогнат опазването и съхранението на дюните, за да не ги гледаме само на красиви снимки.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
