Ръководството на БНР сметна за недопустими и категорично отхвърли опитите за намеса в редакционната политика на медията.
Случаят с неизлъченото интервю на извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация Н.Пр. г-жа Елеонора Митрофанова не трябва да бъде използван за политически цели и внушения, категорични бяха от обществената медия.
Само преди седмица Програмният съвет на Българското национално радио очакваше да чуе интервюто, направено по-рано от журналиста от програма "Хоризонт" Петър Волгин с посланик Митрофанова, което да бъде излъчено в събота в предаването “Политически НЕкоректно”. Това не се случи.
Изникват въпроси, които се нуждаят от коментар по повод необходимостта от рутинен ритмичен редакционен процес в съответствие с етичните стандарти в Българското национално радио.
Директорът на програма “Христо Ботев” и член на Програмния съвет на БНР Кин Стоянов гостува в предаването “Мрежата”, за да проследи хронологията по случая и защо са били вкупом обвинени, първо, че са се забавили, второ, че са се повлияли от изявление на конкретен политик, да посъветват ръководството на програма “Хоризонт” да спре точно това интервю. Коя е причината това интервю да бъде спряно с такава категоричност?
Дали ръководството на БНР ще осигури пълна прозрачност по казуса с интервюто на посланик Митрофанова, което не беше излъчено в предаването "НЕкоректно" на програма "Хоризонт"? Ето как коментира в ефира Кин Стоянов:
"Когато говорим за цензура, нека да говорим и за правото на протест. Така, както навремето колегите от програма “Хоризонт“ през 2001 г. след злополучния избор на Иван Бориславов за генерален директор на БНР, изразиха своето право на протест и отказаха да четат новини. Те лишиха българското общество от правото му да бъде информирано. Тогава именно изгря звездата на Петър Волгин и Силвия Великова, нека да не забравяме това", припомни директорът на програма “Христо Ботев“.
По думите му "членовете на Програмния съвет на БНР са колеги, които са от дълги години в професията, и изразихме правото си на протест с аргументиран вот това интервю да не бъде излъчено".
"За мен това не беше интервю, защото интервюто си има своята жанрова специфика, за мен това беше един дружески разговор между един дипломатически представител, който не се държеше като посланик на чужда държава в друга суверенна държава, а се държеше като генерал-губернатор на територията. А неговият събеседник услужливо му подаваше топката", допълни Кин Стоянов.
"В интервюто имаше страшно много неверни факти и обстоятелства. Водещият така и не попита посланик Митрофанова защо на 5 септември СССР през 1944 г. обявява война на Царство България.
Един колега, член на Програмния съвет, беше най-красноречив, като каза, че няма никакъв проблем с това посланик Митрофанова да даде интервю в БНР, но трябва да бъде взето от друг журналист. А най-добре е Петър Волгин да интервюира, да кажем, генералния секретар на НАТО и тогава ще изпълним нашата обществена функция", каза още той.
Кин Стоянов коментира нуждата от рутинен, ритмичен редакционен процес в съответствие с етичните стандарти, разписани в БНР.
"Платоновият модел на идеалната държава сочи, че има вóини, които пазят както царете, така и работниците. Те, според неговите препоръки, трябва да тренират гимнастика, за да са силни и да отблъскват враговете, и трябва да изучават поезията, за да бъдат духовно чувствителни и да не обръщат своята сила срещу собствените си граждани. Журналистите в съвременния свят са като вóините от "идеалната държава" на Платон. А правилата са Етичният кодекс в журналистиката, както и правилата за редакционната дейност. За да не може журналистиката да се превръща в пропаганда.
"Когато ти се сблъскваш със силно противоречие със своите етически разбирания за професията, твоята позиция нещо да бъде или да не бъде обнародвано е въпрос на протест, това вече не е цензура", допълни още той и припомни една епиграма за свободата на словото:
Напразно във свободен стих
ти свойте стихове си писал.
В тях търсих, ала не открих
нито една свободна мисъл."
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
