Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мустафа Кемал – съкрушителят на халифата

Мустафа Кемал (в средата), Анкара, 1920 г.
Снимка: Wikimedia

През 2024 г се навършват 100 години от отмяната на халифата в земите на Османската империя. Това извършва Мустафа Кемал Ататюрк. Какво са последиците от този акт за империята, но особено – за България? А кой е по произход Ататюрк – дали напредничав турчин и "баща на всички турци", дали албанец, помак, дали "дьонме" – отстъпник от еврейски или друг произход? Важно ли е това, и какво е отношението на България и значението на реформите на Мустафа Кемал за нашата страна?

Говорим за всичко това с историците професор Людмил Спасов от Пловдивския университет, автор на книга за Мустафа Кемал и младотурците, с Воин Божинов от БАН, и с арабиста от СУ "Св. Климент Офридски" Азис Таш.

Професор Спасов се спира на международната ситуация и как Ататюрк понякога е полезен за българските интереси, а понякога – тъкмо обратното. Споменава за факта, че е единственият държавник от Балканите, номиниран за Нобелова награда за мир.

Воин Божинов разсъждава за това що е халифат и защо има епохи, в които тази форма на управление възхожда, и времена, в които се оказва пречка за общественото развитие. Азис Таш се спира върху въпроса за произхода и харизмата на Мустафа Кемал, като фактори за неговото израстване и кариера.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15