"Устойчиво развитие е този вид развитие, което отговаря на нуждите на настоящите поколения, без да застрашава способността на бъдещите генерации да отговарят на своите собствени нужди" – това е прочутата дефиниция на Брутланд за устойчивост. За първи път е спомената в прочутия доклад "Нашето общо бъдеще", изнесен от Гро Харлем Брутланд, председателка на Комисията на ООН по въпросите на околната страна през далечната 1987 г. Оттогава определението за устойчивост не се е променило, затова пък в последните десетилетия сме ипотекирали бъдещето на няколко поколения напред. Според различни изчисления, ако продължим да живеем по начина, по който го правим днес, ще са ни нужни между две и четири резервни планети.
Ще успеем ли да се помирим с планетата си и да заживеем по-чисто без да жертваме достиженията и удобствата, с които сме свикнали - на този въпрос търси отговор книгата "Пътища към устойчивостта" на Атанаска Станчева.
Тя анализира взаимодействията между човека и околната среда, изследва историята на природозащитничеството в България, дава конкретни примери с две движения и представя примерни пътища към устойчивостта.
"Изследването показва, че се формира нова екологична култура, но въвеждането на практика на нейните идеи среща редица предизвикателства – пише А. Станчева, а проблематизирането на отношенията между идеи и действия при изследването на перспективите пред природозащитничеството дава същината на анализа в книгата."
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
