Местността, наречена "Трапеза на дявола", е една от природните забележителности край град Айвалък в Турция. Този район е известен с античното име Елоида и тук се намират важни исторически градове – достатъчно е да изброим само Асос, Троя и (Пергамон) Бергама, които функционират и днес като музеи на открито. Пищните останки на античните градове Асос и Пергамон могат само да загатнат за богатата история на този район.
От Троя и културните ѝ пластове е останало много по-малко, но за сметка на това Музеят на Троя, открит през 2018 г., е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света, а през 2020 г. стана и първият турски музей, избран за европейски музей на годината и удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия (ЕМА).
Разходката до местността, наречена "Трапезата на дявола", край Айвалък, обаче си заслужава не само заради интересната история, която се оказа, че се променя всеки път в устата на всеки разказвач, но и заради гледката, която се открива от това място – към залива Едремит, остров Лесбос, безкрайните диви плажове от архипелага на Айвалъшките острови, който се състои от над двадесет острова. 
По думите на туристическият водач Баръш Токташ, в основата на легендата за Трапезата на дявола или Шейтан Софрасъ, както е на турски, вероятно все пак стои истинска история. "Това се случило през 19-и век, когато по тези земи са живели предимно християни, редом с мюсюлманите. Легендата разказва, че в градчето край брега живяла жена на име Пенелопа, която не спазвала много-много християнските норми и затова хората от общността ѝ се ядосали и я прогонили. Тя била отлъчена и от църквата и се наложило да дойде да живее сама тук, на хълма, на това изолирано и отдалечено място. Пенелопа живяла тук години наред и очевидно се справяла добре, защото била добра стопанка. Но през това време долу в града настъпил глад и хората много страдали", разказва Баръш Токташ.
По думите му хората се опитали да открият виновник за сполетялото ги бедствие и така отново се сетили за Пенелопа и решили да се изкачат на хълма и да я накажат. Дори съставили план за убийството ѝ, като вярвали, че чрез нейната смърт наказанието, което сполетяло всички, ще бъде отменено. "Само че Пенелопа знаела добре какво се случва в града и когато хората пристигнали горе на хълма, за да я убият, тя ги посрещнала с хубава трапеза – приготвила много храна, защото нейното стопанство не било засегнато от бедствието. Когато хората видели богатата трапеза, те на мига забравили намерението си да я убият и така Пенелопа успяла да избяга и да се спаси. Но останала легендата за дяволската трапеза на това място", обяснява Баръш.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
