Местността, наречена "Трапеза на дявола", е една от природните забележителности край град Айвалък в Турция. Този район е известен с античното име Елоида и тук се намират важни исторически градове – достатъчно е да изброим само Асос, Троя и (Пергамон) Бергама, които функционират и днес като музеи на открито. Пищните останки на античните градове Асос и Пергамон могат само да загатнат за богатата история на този район.
От Троя и културните ѝ пластове е останало много по-малко, но за сметка на това Музеят на Троя, открит през 2018 г., е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света, а през 2020 г. стана и първият турски музей, избран за европейски музей на годината и удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия (ЕМА).
Разходката до местността, наречена "Трапезата на дявола", край Айвалък, обаче си заслужава не само заради интересната история, която се оказа, че се променя всеки път в устата на всеки разказвач, но и заради гледката, която се открива от това място – към залива Едремит, остров Лесбос, безкрайните диви плажове от архипелага на Айвалъшките острови, който се състои от над двадесет острова.
По думите на туристическият водач Баръш Токташ, в основата на легендата за Трапезата на дявола или Шейтан Софрасъ, както е на турски, вероятно все пак стои истинска история. "Това се случило през 19-и век, когато по тези земи са живели предимно християни, редом с мюсюлманите. Легендата разказва, че в градчето край брега живяла жена на име Пенелопа, която не спазвала много-много християнските норми и затова хората от общността ѝ се ядосали и я прогонили. Тя била отлъчена и от църквата и се наложило да дойде да живее сама тук, на хълма, на това изолирано и отдалечено място. Пенелопа живяла тук години наред и очевидно се справяла добре, защото била добра стопанка. Но през това време долу в града настъпил глад и хората много страдали", разказва Баръш Токташ.
По думите му хората се опитали да открият виновник за сполетялото ги бедствие и така отново се сетили за Пенелопа и решили да се изкачат на хълма и да я накажат. Дори съставили план за убийството ѝ, като вярвали, че чрез нейната смърт наказанието, което сполетяло всички, ще бъде отменено. "Само че Пенелопа знаела добре какво се случва в града и когато хората пристигнали горе на хълма, за да я убият, тя ги посрещнала с хубава трапеза – приготвила много храна, защото нейното стопанство не било засегнато от бедствието. Когато хората видели богатата трапеза, те на мига забравили намерението си да я убият и така Пенелопа успяла да избяга и да се спаси. Но останала легендата за дяволската трапеза на това място", обяснява Баръш.
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg