В своеобразна приказка за билката и за болката превърнахме събеседването с проф. Людмил Пейчев, ръководител на Катедрата по фармакология, токсикология и фармакотерапия в Медицинския университет в Пловдив. Неговото име е познато по света не само като преподавател в Европейската школа по клинична хомеопатия, но и като учен и практик с хиляди пациенти и последователи.
Известният лекар-хомеопат има повече от 40 години опит на лечител и преподавател и очерта огромните предимства на нетрадиционната медицина и нейното стимулиращо влияние върху организма. Проф. Л. Пейчев изтъкна огромната енергия, която притежава българската природа и наследените традиции в алтернативното лечение на редица болести.
Противно на разбиранията ни се оказа, че хомеопатичната наука и практика не идва от дълбока древност, а е сравнително млад терапевтичен подход. Д-р Самуел Ханеман открива и налага хомеопатичните методи преди 200 години, но неговите последователи са много, включително и в България.
Странно обаче защо редица учени – академици, професори, доценти по медицина, отричат хомеопатията като цяло? Приемат я за лъженаука, която въздейства на принципа "плацебо". В духа на нашата многопластова и равнопоставена трибуна ние допускаме различни гледни точки и идеи, които събеседниците ни отстояват.
Проф. Людмил Пейчев дефинира термини и понятия от света на хомеопатията и така посланията му стават по-разбираеми: какво не е хомеопатията, каква е разликата между клиничната и класическата хомеопатия, на какво ниво в човешкия организъм въздействат препаратите и по какъв начин укрепват имунната ни система?
В поредното съботно издание "За здравето" отговорихме и на редица въпроси: къде са развити центровете за приложна хомеопатия, каква е световната практика в използването на метода, какви са ползите и рисковете, допустимо ли е прилагането на самолечение?
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
