Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България направи едно от най-добрите си представяния на Международната олимпиада по география

Отборът ни е втори в един от компонентите на олимпиадата

Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Турнирът събра ученици от над 50 държави в Тайланд от 26 юли до 1 август.

Сребърните медали спечелиха Звездемир Пенев (11 клас, МГ Варна), Борис Донков (11 клас, НПМГ София) и Николай Костадинов (12 клас, МГ Варна). Бронзовото отличие заслужи Кристиан Петров (12 клас, ППМГ Казанлък). Ръководители на отбора са гл. ас. д-р Калоян Цветков и доц. д-р Димитър Желев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“.

"Изключително приятно е, когато многогодишният ти труд и усилия бъдат възнаградени на такъв голям форум, изключително предизвикателство и много адреналин, това е много малка част от емоциите около олимпиадата. Подготовката започва много отрано, аз лично усилено се занимавам с география още от пети клас.

Учителят ми по география тогава ми писа по-ниска оценка заслужено, което ме предизвика да се занимавам по-усърдно с предмета. Тази година на олимпиадата имаше изключителна конкуренция, защото участваха представители на 46 държави, много подготвени и мотивирани младежи. На олимпиадата се сблъскаха различни географски школи. Създадохме много интерсни и нови приятелства. Имаше и специална културна вечер, която обогати познанията ни.

Аз лично се чувствам удовлетворен, защото състезанието ми даде възможност да премеря сили със самия себе си и с другите. Разбрах, че печелят не онези, които имат най-много познания, а тези, които успеят да се съберат емоционално и психически, защото там се работи за време и отговорите трябва да са прецизни, точни. Така че е изключително ценно да си концентриран, когато трябва. Добра спойка се получи в отбора ни, въпреки че трима от четиримата ни бяхме дебютанти на международна олимпиада. Всеки от нас обаче преди това е участвал и на национални и европейски олимпиади и това ни спомогна да сме си полезни един на друг.

Това отличие ми дава увереност, че усилията ми през годините не са били напразни, както и вдъхновение, защото вече виждам как по-малките мои съученици също искат да постигнат нещо по-голямо. От октомври съм студент в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"– специалност геопространствени системи и технологии и ще се опитам да усвоявам ценен опит от преподавателите", разказва в ефира на "Следобед за любопитните" Кристиан Петров, който е с бронзов медал от олимпиадата.

"В ранното ми детство майка ми ми купи глобус, който разглеждах често, и предизвика интереса ми към географията. По-късно в пети клас Десислава Темелкова, учителката ми по география, видя потенциала в мен и ми помогна да го развия. Ще остана в България и ще продължа образованието си в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в специалност – геопространствени системи и технологии. За мен това е иновативна специалност, която представлява сечението между географията и информатиката, а аз имам интерес и към математиката, и към информатиката, и затова за мен е точния избор. 

След завръщането ми във Варна, в училище ме посрещнаха директорът и зам.-директорът и ме поздравиха. У дома бе празник. Най-силното усещане на олимпиадата бе еуфорията при самото награждаване, когато ти кажат името и осъзнаеш, че дългогодишният труд и постоянство, които си положил, се отплащат. Невероятно приятно ми бе и запознанството с хора от толкова много държави, с различни истории и култура", сподели Звездимир Пенев от 11-и клас на Математическата гимназия във Варна, спечелил сребърен медал на олимпиадата.

"Аз за втора година имам честта да ръководя отбора ни. Мисля, че любовта към географията, която запалва в преподавателите по места, както при Крис, така и при Звезди, постепенно се развива благодарение на участието им на различни форуми. Един от тях е българският географски фестивал, който тази година се проведе във Варна. Всяка година домакини са различни български градове, а там даваме възможност на точно такива деца – упорити и талантливи – да представят себе си. Николай Костадинов – другият сребърен медалист тази година, който е от Варна, също е вече наш студент. България е на второ място в общото класиране, като всяка една държава се представя с четирима състезатели.

България е била на второ място в компонента на мултимедийния тест, който е един от трите компонента в състезанието. Това са 40 въпроса, на които участниците трябва да отговорят в рамките на една минута. Задачите на олимпиадата са доста трудни и сложни, дори повече от един кандидатстудентски изпит.

Отборът ни се представи най-добре от всички балкански отбори, нещо, което е от години. Най-силният ни резултат бе постигнат преди две години в Индонезия, където спечелихме два златни и два бронзови медала. Имаме върху какво да работим преди следващата олимпиада, която ще бъде в Истанбул. Обменихме опит и знания и с колегите от Литва, които бяха най-добри и спечелиха четири златни медала. Тази година подкрепа получихме и от Министерството на образованието и от сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Расте подкрепата и на нашите съмишленици", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Калоян Цветков.

Разговора от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Сдружение на олимпийските отбори по природни науки и БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45