В ранните ученически спомени на по-зрелите поколения непременно присъства и кабинетът по трудово обучение или по-късно труд и техника, в който без особен ентусиазъм дялкахме бъркалки за сладко, ковяхме свещници, упражнявахме бод зад игла, бродирахме каренца и т.н.
Няколко десетилетия по-късно от кабинетите не остана и следа, децата ни изучават техниката и предприемачеството по учебник и, ако в семейството няма кой да ги понаучи на елементарни технически сръчности, се оказват напълно неспособни да се справят с материята.
Едва ли точно старите кабинети и програми по трудово може да са образец за съвременното образование, но ръчният труд и боравенето с материали, уреди и инструменти имат още една много съществена страна. Те дават реална представа за свойствата на материята и непосредствен досег до форми и предмети, който не може да се замени от описанията и дефинициите в учебника. В резултат децата получават не само умения, но и трайни знания по така важните области на математиката, природните науки, технологиите и техниката.
Това показват изследванията, а опитът в споделената работилница потвърждава. Какво обаче пречи подобен подход и дейности да се практикуват в училищата. Дали STEM кабинетите и пространствата могат да бъдат среда и възможност за полезни практически занимания. Имат ли шанс училищните работилници да се появят отново. Чуйте какво казва Никола Чернев, създател на МИНТИ и какво означава името на споделената работилница.
Разговора може да чуете в звуковия файл
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
