Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Стоянов: Журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията

Съществува ли независима журналистика в България и как функционира?

Снимка: Стопкадър /

Какви са пътищата и начините на финансиране на малките независими медии и каква е мотивацията да се занимаваш с разследваща журналистика у нас?

В светлината на наскоро нашумелите скандални имотни разкрития във висшите политически кръгове на сайта "Бърд" разследващият журналист Димитър Стоянов говори в "Нашият ден" за това съществува ли независима журналистика в България и как функционира тя.

В началото на разговора Стоянов дефинира понятието "независима журналистика": "Журналистиката не е независима и безпристрастна. Журналистиката е в обществен интерес – нека да бъде ясно. Ние не сме едни наблюдатели, които гледат безучастно случващото се около нас. Нашата работа е да регистрираме деструктивните процеси, които текат в обществото, да информираме членовете на това общество за случващото се около тях и по възможност да възпрепятстваме такива процеси, които нанасят щета върху обществото и неговите членове."

По думите на журналиста с над 20-годишен опит – такава журналистика у нас има и не са малко медиите, които я осъществяват. Това обаче е много скъпа и рискова работа, добавя Стоянов.

Според разследващия журналист бъдещето на журналистиката в България е именно в малките разследващи проекти. Управлението на Тръмп, като президент на САЩ, дава тласък на този тип журналистика в световен мащаб. Тези разследващи проекти са в ръцете на малки медии, които нямат големи донори в лицето на организации, наливащи потоци от средства в тях. Работата на разследващата журналистика е да държи изпълнителната и съдебната власт в кондиция, заявява Стоянов.

В България медии от типа на "Бърд" разчитат главно на краудфъндинг принципа на финансиране. Конкретно "Бърд" е част от френско НПО и не може да си позволи средства за рекламодатели. Целеви грантове за разследваща журналистика, които се възлагат от Европейската комисия, са друг източник на финансов ресурс. Стоянов споделя, че като част от мрежата OCCRP, медията получава пропуск до информация, преди тя да стане публична.

Журналистът е на мнение, че в днешно време има дефицит на професионална и критична журналистика, а тя е нужна в България повече от всякога.

"Днес всеки е журналист дотолкова, доколкото може да създаде репортаж, да предаде информация от събитие. Само че това не означава, че информацията е обективна, че е изчерпателна, че отговаря на критериите за журналистика. За съжаление тази среда предоставя една предпоставка за маргинализация на обществото, – казва Стоянов и допълва – Считам, че само журналистиката може да бъде коректив на останалите власти, че журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията, защото това е единственият смисъл от функционирането на журналистиката."

А за да направиш материали, които променят дневния ред на обществото – за това се изискват качества и смелост, казва в заключение журналистът.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо ни боли глава, когато прекалим с червено вино?

В най-новото издание на рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разглежда едно от мистериите на алкохолната интоксикация – защо след изпиване на прекалено много червено вино се появява главоболие. В интервю за "Нашият ден" той споделя своите знания по въпроса. Алкохолната интоксикация често е придружена от неприятни симптоми, включително..

обновено на 16.04.24 в 13:36

Международна конференция обсъжда прилагането на Европейския план за електроенергийните мрежи

Брюксел е домакин на 15-ата годишна конференция на Инициативата за възобновяеми енергийни мрежи (Renewables Grid Initiative) на тема "Енергия и солидарност: Въвеждане в действие на Европейския план за мрежите" . Конференцията обсъжда как европейската мрежа може да бъде изградена навреме, спазвайки принципите за опазване на природата, и като..

публикувано на 16.04.24 в 11:52

Стефан Цанев: Дължа на книгите това, което съм

През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната природа на нашето ежедневие, където мечтите изчезват, спомените се изпаряват, а историите бързо се забравят.  В интервюто за "Нашият ден" Цанев сподели мнението си за съвременната общност и..

обновено на 16.04.24 в 10:21
Никола Николов (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Никола Николов, който разказва за художничката Лика Янко

Евангелия Грабова е истинското име на художничката Лика Янко. Тя е родена в София на 19 март 1928 в семейство на албански бежанци. Учи във Френския колеж в София, където за първи път се запознава с творчеството на художници като Сезан, Гоген и Ван Гог. По-късно те оказват силно влияние върху нейното творчеството. През 1946 г. Лика Янко постъпва в..

публикувано на 16.04.24 в 09:38

Онлайн медии и аудитория – трикове за привличане на внимание

Среди разнообразието на медийните платформи се издигат онлайн медиите като особено важен сектор на съвременната медийна сцена. Катерина Войнова, преподавател в Катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски" и автор на книгата "Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите", споделя своите наблюдения относно езиковите особености и..

публикувано на 16.04.24 в 09:23