Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Стоянов: Журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията

Съществува ли независима журналистика в България и как функционира?

Снимка: Стопкадър /

Какви са пътищата и начините на финансиране на малките независими медии и каква е мотивацията да се занимаваш с разследваща журналистика у нас?

В светлината на наскоро нашумелите скандални имотни разкрития във висшите политически кръгове на сайта "Бърд" разследващият журналист Димитър Стоянов говори в "Нашият ден" за това съществува ли независима журналистика в България и как функционира тя.

В началото на разговора Стоянов дефинира понятието "независима журналистика": "Журналистиката не е независима и безпристрастна. Журналистиката е в обществен интерес – нека да бъде ясно. Ние не сме едни наблюдатели, които гледат безучастно случващото се около нас. Нашата работа е да регистрираме деструктивните процеси, които текат в обществото, да информираме членовете на това общество за случващото се около тях и по възможност да възпрепятстваме такива процеси, които нанасят щета върху обществото и неговите членове."

По думите на журналиста с над 20-годишен опит – такава журналистика у нас има и не са малко медиите, които я осъществяват. Това обаче е много скъпа и рискова работа, добавя Стоянов.

Според разследващия журналист бъдещето на журналистиката в България е именно в малките разследващи проекти. Управлението на Тръмп, като президент на САЩ, дава тласък на този тип журналистика в световен мащаб. Тези разследващи проекти са в ръцете на малки медии, които нямат големи донори в лицето на организации, наливащи потоци от средства в тях. Работата на разследващата журналистика е да държи изпълнителната и съдебната власт в кондиция, заявява Стоянов.

В България медии от типа на "Бърд" разчитат главно на краудфъндинг принципа на финансиране. Конкретно "Бърд" е част от френско НПО и не може да си позволи средства за рекламодатели. Целеви грантове за разследваща журналистика, които се възлагат от Европейската комисия, са друг източник на финансов ресурс. Стоянов споделя, че като част от мрежата OCCRP, медията получава пропуск до информация, преди тя да стане публична.

Журналистът е на мнение, че в днешно време има дефицит на професионална и критична журналистика, а тя е нужна в България повече от всякога.

"Днес всеки е журналист дотолкова, доколкото може да създаде репортаж, да предаде информация от събитие. Само че това не означава, че информацията е обективна, че е изчерпателна, че отговаря на критериите за журналистика. За съжаление тази среда предоставя една предпоставка за маргинализация на обществото, – казва Стоянов и допълва – Считам, че само журналистиката може да бъде коректив на останалите власти, че журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията, защото това е единственият смисъл от функционирането на журналистиката."

А за да направиш материали, които променят дневния ред на обществото – за това се изискват качества и смелост, казва в заключение журналистът.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цитаделата на Анкара – животът тук не е спирал през вековете

Цитаделата на Анкара, или какви истории разказва камъкът

Като говорим за Анкара, може би още в началото трябва да кажем, че до 1930 г. градът е известен под името Ангора, а в античността като Анкира. Анкара е била културен и търговски център, както и важна спирка по Пътя на коприната. Столицата днес е вторият по големина град в страната, с население от близо 6 млн. души. А разказът за Анкара може да..

публикувано на 17.10.24 в 15:05
Църквата

София от Античността до края на XIX век – публична лекция

Насочваме вниманието на слушателите на "Нашият ден" към интересно събитие на тема културното и историческо наследство в столицата. Доц. д-р Боян Думанов ще проведе публична лекция на тема "Сердика – Средец – София: От Античността до края на XIX век". Доц. Думанов е ръководител на департамент "Археология" към НБУ, като   лекцията му ще..

публикувано на 17.10.24 в 11:26
Проект за паметник

Урок по родолюбие извън класната стая

Запознаваме слушателите на "Нашият ден" с един учител, който преподава урок по родолюбие извън класната стая. Разговаряме с младия преподавател по история и география Славчо Свиленов, решил да дава частни уроци, а всички получени от тях пари да дарява за изграждането на паметник на радомирските воини . Благородната инициатива, обединяваща в..

публикувано на 17.10.24 в 09:30

Талиите ни тежат на здравеопазването – какво предлага Великобритания

В Обединеното кралство безработните, страдащи от затлъстяване, ще бъдат подложени на терапия с инжекции против затлъстяване , обяви министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг.   Новото поколение лекарства, към които спада и нашумелият "Оземпик", би могло да облекчи натиска върху националното здравеопазване на Великобритания, причинен от броя..

публикувано на 16.10.24 в 13:33

Днес отбелязваме Световния ден на анестезиолога

На 16 октомври отбелязваме Световния ден на анестезиолога – специалистът, който държи в ръцете си тънката граница между живота и смъртта. Ето защо тази година професионалният празник минава под мотото да бъде опазено психичното, емоционално и физическо здраве на работната сила в медицинската специалност. Гост в Lege Artis е анестезиологът..

публикувано на 16.10.24 в 11:39