НЗОК и Лекарският съюз подписаха анекс към Националния рамков договор за медицински услуги. Промените засягат и съвременното лечение на инсулт у нас. Как се финансира то и с какви предизвикателства се борят специалистите в България – интервю с доц. Росен Калпачки, невролог, председател на Българското дружество по инсулт, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна".
Доц. Калпачки започва разговора с положителни новини: "От много години насам алгоритъмът за модерно лечение на инсулт не беше пипан. Промените, които в момента влязоха в сила, оптимизират и улесняват достъпа на хората до съвременно лечение на инсулт." Специалистът изразява съжаление, че по темата за финансирането все още няма чуваемост.
"В центрове като нашия, където можем да свършим няколко вида процедури на пациента, е прието, че те няма да се заплатят в пълния размер. Ако две болници се съюзят и обработват един и същи пациент, тогава те ще получат финансиране с 50% повече. Ще получат 100 % за тромбектомията в едната болница и 100% за тромболизата във втората болница. Ако това се случи в една болница, което е сто пъти по-добре за пациента, тогава се получава 100% за по-евтиното лечение и само 65% за по-скъпото", обяснява доц. Калпачки. По думите му, това затормозява процеса на лечение, забавя го и ощетява както пациентите, така и специализираните медицински центрове.
Относно достъпността и обучението на кадри, компетентни да прилагат съвременни методи за лечение на инсулт, доцентът заявява: "Реално тромболиза може да прави всеки български невролог. Разбира се, това е сериозно лечение и не може да го направи един лекар, защото трябва екип. Най-важното е, че екипът трябва да е готов 24/7. Трябва, разбира се, специалист по образна диагностика, който да разчете скенера. Трябва специалист лабораторен лекар. Понякога трябва неврохирург. Това обаче, като познания, го имаме."
Специалистът се надява, че след въведените промени повече негови колеги ще започнат да правят тромболизи, което е задължителното модерно лечение на инсулт в целия свят.
"По отношение на тромбектомиите нещата са, меко казано, трагични, защото тук наистина можем да се похвалим само с няколко на брой специалисти в цялата страна", казва доц. Калпачки. Според него подготвяната програма за национални центрове, която предполага и обучението на още кадри, е стъпка в правилната посока, но в това отношение изоставаме от някои държави с цели 20-30 години.
Доц. Калпачки набляга върху смъртоносния характер на заболяването. Въпреки това в света адекватното, съвременно лечение помага за това около три пъти повече хора да станат абсолютно трудоспособни и жизнеспособни след инсулт. На този фон статистиката сочи, че в България малко повече от 2 % получават лечение с тромболиза и много по-малко от 1 % получават тромбектомия.
По отношение на рехабилитацията здравната система трябва тепърва да се събуди, смята специалистът. Към момента НЗОК покрива десет дневна рехабилитация след инсулт, а понякога са необходими месеци и години за възстановяване и дори доживотна помощ, заявява доц. Калпачки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Затлъстяване, заседнал начин на живот, вредни хранителни навици, злоупотреба с алкохол и вещества – как бургаското средно училище "Константин Петканов" адресира тези проблеми сред младите и какво представлява конкурсът "Посланици на здравето" , инициатива на Министерството на здравеопазването, ще научим от директора на училището Ивайло Марков. С..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
