Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновените и осиновителите към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/съпругата на осиновения.
Какви са правните последици от дългогодишното протакане на премахването на тайната на осиновяването? Има ли противоправно поведение на узналите за тази тайна? Справят ли се институциите в България преди и след прилагането на законовите промени? Сурогатното майчинство – алтернатива ли е и какви трудности крие? Продължаваме темата от 2 февруари.
Тодор Тодоров – криминалист и графолог, консултант на предаването, автор на книгата "Защото ме е родил баща ми"; адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, гостуват на "Законът и Темида" с коментари:
Адв. Елка Пороминска разясни в началото още от правните аспекти на темата: "Основни важни неща искам да уточня, защото те засягат пряко или косвено над 2 млн. българи (осиновени и техните близки). От 1961 г., когато се възприема в законодателството "пълното осиновяване", до този момент са около 2 млн. души, свързани с тази т.нар. "подмяна на личността" във връзка с пълното осиновяване. Знаем, че при пълно осиновяване се пише нов акт за раждане, който се съставя от общинските органи, и се намира в ЕСГРАОН. В този нов акт за раждане се вписват новите родители (осиновителите), детето с реалната дата на раждане и съответно се вписва обикновено и ново име, защото осиновителите желаят да дадат име на своето дете.
Това сериозно изменение на един член от Семейния кодекс се приема малко превратно и навсякъде по медиите се написа "Падна тайната на осиновяването". Дебело следва да подчертаем, че изобщо не е така. Самата законова процедура не, че пречи, но не помага. Дори в сегашния ѝ вид ми се струва, че няма да има кой знае какво улеснение, с оглед на Новата национална електронна система. Това изменение е сериозна крачка напред в облекчаването на процедурата, доколкото не е необходимо да се доказват "важни причини", налагащи вдигане на тази тайна на осиновяването. Но и сега е необходимо при подаване на такава молба пред Окръжния съд/Софийски градски съд да се изложат аргументирано сериозни причини, поради които лицето желае да стигне до своите рождени родители. От разговорите ми с хора, тръгнали по този трънлив път, съм с дълбокото убеждение, че това е една много сложна дейност, трудна и времеемка дори за адвокати и детективи."
Тодор Тодоров коментира: "Да, направена е една крачка – крачка почти в нищото! Увеличава се на пръв поглед узнаването, дига се тайната... тръби се, че е отпаднала тайната. Не е отпаднала въобще. Не виждам с какво помага на осиновените. Ние в нашето общество много обичаме тайната на всички нива. Респективно нашето общество много се страхува от тайната.
Ще бъда краен – трябва да падне окончателно всякаква тайна, думата "тайна" не трябва да съществува, за да няма зависимост на личността към тези неща и всичко да върви както трябва.
Тодор Тодоров и адв. Елка Пороминска коментираха и т.нар. "сурогатно майчинство". Тази материя не е правно уредена нито у нас, нито по света. Сурогатното майчинство е една неуредена в закона възможност, но на практика се реализира сурогатно майчинство извън България. Много български двойки заобикалят реда, по който би следвало да стане осиновяване на детето с цялата сложна система. Засега нямаме такава регламентация, но имаме отделни случаи, в които се постига сурогатно майчинство.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора е обявяването на победителите в конкурса "Сайт на годината" 2025 , организиран от Фондация за активно развитие на уеб. Експертът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс очертава ключовите промени,..
В навечерието на Международния ден за елиминиране на насилието над жените темата за домашното насилие все по-силно отеква в обществото. В рубриката "Темата на деня" Рая Раева – директор "Кампании и комуникации" в Български фонд за жените (БФЖ) – очерта реалността зад сухите числа. Тя разказа за дарителската кампания "Грижа на всяка цена" и сподели..
Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева . * Н а 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи,..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg