Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновените и осиновителите към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/съпругата на осиновения.
Какви са правните последици от дългогодишното протакане на премахването на тайната на осиновяването? Има ли противоправно поведение на узналите за тази тайна? Справят ли се институциите в България преди и след прилагането на законовите промени? Сурогатното майчинство – алтернатива ли е и какви трудности крие? Продължаваме темата от 2 февруари.
Тодор Тодоров – криминалист и графолог, консултант на предаването, автор на книгата "Защото ме е родил баща ми"; адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, гостуват на "Законът и Темида" с коментари:
Адв. Елка Пороминска разясни в началото още от правните аспекти на темата: "Основни важни неща искам да уточня, защото те засягат пряко или косвено над 2 млн. българи (осиновени и техните близки). От 1961 г., когато се възприема в законодателството "пълното осиновяване", до този момент са около 2 млн. души, свързани с тази т.нар. "подмяна на личността" във връзка с пълното осиновяване. Знаем, че при пълно осиновяване се пише нов акт за раждане, който се съставя от общинските органи, и се намира в ЕСГРАОН. В този нов акт за раждане се вписват новите родители (осиновителите), детето с реалната дата на раждане и съответно се вписва обикновено и ново име, защото осиновителите желаят да дадат име на своето дете.
Това сериозно изменение на един член от Семейния кодекс се приема малко превратно и навсякъде по медиите се написа "Падна тайната на осиновяването". Дебело следва да подчертаем, че изобщо не е така. Самата законова процедура не, че пречи, но не помага. Дори в сегашния ѝ вид ми се струва, че няма да има кой знае какво улеснение, с оглед на Новата национална електронна система. Това изменение е сериозна крачка напред в облекчаването на процедурата, доколкото не е необходимо да се доказват "важни причини", налагащи вдигане на тази тайна на осиновяването. Но и сега е необходимо при подаване на такава молба пред Окръжния съд/Софийски градски съд да се изложат аргументирано сериозни причини, поради които лицето желае да стигне до своите рождени родители. От разговорите ми с хора, тръгнали по този трънлив път, съм с дълбокото убеждение, че това е една много сложна дейност, трудна и времеемка дори за адвокати и детективи."
Тодор Тодоров коментира: "Да, направена е една крачка – крачка почти в нищото! Увеличава се на пръв поглед узнаването, дига се тайната... тръби се, че е отпаднала тайната. Не е отпаднала въобще. Не виждам с какво помага на осиновените. Ние в нашето общество много обичаме тайната на всички нива. Респективно нашето общество много се страхува от тайната.
Ще бъда краен – трябва да падне окончателно всякаква тайна, думата "тайна" не трябва да съществува, за да няма зависимост на личността към тези неща и всичко да върви както трябва.
Тодор Тодоров и адв. Елка Пороминска коментираха и т.нар. "сурогатно майчинство". Тази материя не е правно уредена нито у нас, нито по света. Сурогатното майчинство е една неуредена в закона възможност, но на практика се реализира сурогатно майчинство извън България. Много български двойки заобикалят реда, по който би следвало да стане осиновяване на детето с цялата сложна система. Засега нямаме такава регламентация, но имаме отделни случаи, в които се постига сурогатно майчинство.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg