Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л".
Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват неговото повсеместно разпространение.
"Смятаме, че по-скоро явлението е социо-фонетично и няма диалектно влияние, това сме го доказвали с множество експерименти", казва доц. Гергана Падарева, преподавателка в Югозападния университет, която повече от десетилетие изследва тенденцията. В случая не може да се говори и за артикулационни проблеми, тъй като пред гласните "е" и "и" звукът се изговаря като "л" от всички.
Какво е обяснението за появата на това произношение и масовото му разпространение. Според доц. Падарева " то е тръгнало може би от сленга на софийските младежи. Постепенно то става маркер за престиж и се налага сред носителите на българския език, които са на по-млада възраст. Постепенно обаче дотолкова се разпространява и в момента, както всички сме свидетели, като си пуснем радиото и телевизията, почти повсеместно чуваме "уъ" вместо "л".
Днес някогашните млади вече са родители, учители и логопеди и предават на децата тъкмо това произношение, за да се стигне до куриозната ситуация, за която споменава доц. Падарева, да се опитват да коригират нормативното "л" като неправилно.
Проблемът е, че особено при по-малките това води до правописни и по-рядко до смислови затруднения и грешки. Освен че изписват така, както чуват "ореу", "гуава" вместо "орел", "глава", може да напишат "палза", "калза" вместо "пауза", "кауза".
Според доц. Гергана Падарева процесът едва ли е обратим, а подобни тенденции се наблюдават и в други езици.
Чуйте разговора в звуковия файл
В реда от празнични майски събития беше представена електронната платформа за езикови ресурси БЕРОН , дело на екип от Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН. Абревиатурата БЕРОН (български езикови ресурси онлайн) е също така израз на признанието към възрожденския просветител д-р Петър Берон, автор на..
Традиционно през месец май Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет провежда годишните си Кирило-Методиевски четения. Тази година те са юбилейни – 40-и, с посвещение на проф. Красимир Станчев и на 160-ата годишнина от рождението на големия словенски езиковед Ватрослав Облак, който има особени заслуги за „откриването“ и..
Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите. Д-р Радослав Александров..
Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия. Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви –..
Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания. Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...
Традиционният Пролетен панаир на книгата, организиран от Асоциация "Българска книга", се завръща за поредна година, за да зарадва жителите и гостите на..
Ежегодната инициатива "Да поЧетем" преобразява емблематичния площад "Славейков" в нестандартна културна сцена в чест на 24 май за четвърти път...
В Деня на светите братя Кирил и Методий празнуваме българската писменост, която ни обединява и буди гордост във всеки от нас. Усещането за единност е в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg