Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За гуобауното поуожение и ленивото "л"

Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л".

Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват неговото повсеместно разпространение.

"Смятаме, че по-скоро явлението е социо-фонетично и няма диалектно влияние, това сме го доказвали с множество експерименти", казва доц. Гергана Падарева, преподавателка в Югозападния университет, която повече от десетилетие изследва тенденцията. В случая не може да се говори и за артикулационни проблеми, тъй като пред гласните "е" и "и" звукът се изговаря като "л" от всички.

Какво е обяснението за появата на това произношение и масовото му разпространение. Според доц. Падарева " то е тръгнало може би от сленга на софийските младежи. Постепенно то става маркер за престиж и се налага сред носителите на българския език, които са на по-млада възраст. Постепенно обаче дотолкова се разпространява и в момента, както всички сме свидетели, като си пуснем радиото и телевизията, почти повсеместно чуваме "уъ" вместо "л".

Днес някогашните млади вече са родители, учители и логопеди и предават на децата тъкмо това произношение, за да се стигне до куриозната ситуация, за която споменава доц. Падарева, да се опитват да коригират нормативното "л" като неправилно.

Проблемът е, че особено при по-малките това води до правописни и по-рядко до смислови затруднения и грешки. Освен че изписват така, както чуват "ореу", "гуава" вместо "орел", "глава", може да напишат "палза", "калза" вместо "пауза", "кауза".

Според доц. Гергана Падарева процесът едва ли е обратим, а подобни тенденции се наблюдават и в други езици.

Чуйте разговора в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15