Науката не се старае да бъде дискретна и често навлиза в личното пространство на великите личности. Една такава личност е Лудвиг ван Бетовен – представяме си го разчорлен, намръщен, мърляв и в същото време знаем, че е гений и приживе се е радвал на голяма популярност.
Никола Кереков разказва в "Нашият ден" за последното любопитно откритие, свързано с немския композитор – причината за смъртта на Бетовен, настъпила на 27 март 1827 година, когато той е бил 56-годишен.
Дълги години темата е обект на спор и спекулации. Освен че оглушава напълно на 48 години, известен факт е, че Бетовен е имал сериозни здравословни проблеми през целия си живот. Композиторът е имал личен лекар и средства за лечение, но за съжаление причините за болестта остават неизвестни. Ето защо преди смъртта си Бетовен подписва документ, с който се съгласява тялото му да бъде изследвано, за да спести мъките на други хора като него.
8 косъма от косата на Бетовен са запазени, благодарение на близки и колекционери, но само 5 от тях са автентични. Тези косми съдържат данни за последните 7 години от живота на композитора.
Гените, които учените разкодират, показват, че Бетовен е бил особено предразположен към чернодробна цироза, поради притежанието на специфичен ген. Изследването показва, че композиторът е заболял и от Хепатит Б, който също засяга черния дроб. Тази комбинация се оказва фатална и довежда до чернодробна недостатъчност – причината за смъртта на музикалния гений. Това обяснява свидетелствата, че в последните си години Бетовен е имал жълтеникав вид и отхвърля твърденията за отравяне с олово.
Причината композиторът да загуби слуха си остава загадка. Писмата на Бетовен са доказателство, че той трудно е възприемал загубата и дори е обмислял самоубийство, но чак след като завърши творбите си.
Генетичната археология разкрива и една пикантерия – Y-хромозомата на Бетовен не съвпада с тази на живите му роднини. Това означава, че някъде във времето се е случила изневяра и кръвта на композитора се е изгубила.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg