Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Загадката за смъртта на Бетовен е разбулена

Фрагмент от картина на худ. Йозеф Щилер, 1820
Снимка: Уикипедия

Науката не се старае да бъде дискретна и често навлиза в личното пространство на великите личности. Една такава личност е Лудвиг ван Бетовен – представяме си го разчорлен, намръщен, мърляв и в същото време знаем, че е гений и приживе се е радвал на голяма популярност.

Никола Кереков разказва в "Нашият ден" за последното любопитно откритие, свързано с немския композитор – причината за смъртта на Бетовен, настъпила на 27 март 1827 година, когато той е бил 56-годишен.

Дълги години темата е обект на спор и спекулации. Освен че оглушава напълно на 48 години, известен факт е, че Бетовен е имал сериозни здравословни проблеми през целия си живот. Композиторът е имал личен лекар и средства за лечение, но за съжаление причините за болестта остават неизвестни. Ето защо преди смъртта си Бетовен подписва документ, с който се съгласява тялото му да бъде изследвано, за да спести мъките на други хора като него.

8 косъма от косата на Бетовен са запазени, благодарение на близки и колекционери, но само 5 от тях са автентични. Тези косми съдържат данни за последните 7 години от живота на композитора.

Гените, които учените разкодират, показват, че Бетовен е бил особено предразположен към чернодробна цироза, поради притежанието на специфичен ген. Изследването показва, че композиторът е заболял и от Хепатит Б, който също засяга черния дроб. Тази комбинация се оказва фатална и довежда до чернодробна недостатъчност – причината за смъртта на музикалния гений. Това обяснява свидетелствата, че в последните си години Бетовен е имал жълтеникав вид и отхвърля твърденията за отравяне с олово.

Причината композиторът да загуби слуха си остава загадка. Писмата на Бетовен са доказателство, че той трудно е възприемал загубата и дори е обмислял самоубийство, но чак след като завърши творбите си.

Генетичната археология разкрива и една пикантерия – Y-хромозомата на Бетовен не съвпада с тази на живите му роднини. Това означава, че някъде във времето се е случила изневяра и кръвта на композитора се е изгубила. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Боряна Делийска и д-р Фани Цуракова

За докторската слушалка и за книгата

Колко труден е преразказът по темата от първо лице на две дами, лекари и творци, в ден като 24 май? В студиото гостуваха нефрологът проф. Боряна Делийска и психиатърът д-р Фани Цуракова. Поставихме акценти върху много проблеми и въпроси – някои чисто медицински, други – философски. Говорихме за болестите и болките по тялото и душата, за надеждата..

публикувано на 27.05.25 в 16:34

Еврика! Успешните българи на Панаира на професиите в SOS Детски селища, България

Сдружение "SOS Детски селища България" организира своя пръв Панаир на професиите в с. Дрен. Той е част от проекта "Пътешествие в света на науката и технологиите – от магията на глината до тайните на Космоса". С убеждението, че изграждането на успешни млади хора започва още в ранното детско развитие, продължава в училище, а и след това, над 40 фирми и..

публикувано на 26.05.25 в 17:05
Гледката от горе

Бешбармаг – планината, която изпълнява желания

Планината Бешбармаг е едно от най-красивите и мистериозни места в Азербайджан. Намира се недалеч от Баку и всъщност е не особено импозантна скала, но затова пък обрасла с легенди и истории. Тук се намират останките от древна защитна крепост, построена от сасанидските владетели през 6-7 век сл. Хр. Руините на светилището Хизир Зинде, датиращо от..

публикувано на 26.05.25 в 09:15
проф. Радостина Александрова

Генна мутация променя продължителността на съня при хората

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...

публикувано на 25.05.25 в 12:30
Таня Петрова, Антон Митов, Стоян Стоянов и Милена Кондева

Цифровизация на словото

В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...

публикувано на 24.05.25 в 16:20