Франческа Качини (1587-1645?) е родена на 18 септември 1587 година във Флоренция в музикална фамилия, което като че ли предопределя бъдещето ѝ. Майка ѝ Лучия Ганьоланти е певица, а баща ѝ е известният композитор, певец и теоретик от епохата на барока Джулио Качини. Той е свързан с кръга от поети, музиканти, философи известен като "Флорентинска камерата", основан в края на 16 век от мецената и композитор Джовани Барди. Тази група допринася за развитието на новия жанр на операта, но тогава тя се отличава от днешните представления в оперните театри.
Франческа Качини по наследство е прекрасна певица, свири чудесно на лютня, китара, клавесин и пише стихове на италиански и латински езици. Още съвсем малка пее в оперите на Якопо Пери и е в главната роля в операта "Евридика" от баща ѝ.
Певческият дебют на Франческа Качини е през 1600 г. на сватбата на Мария Медичи и Хенрих ІV, краля на Франция. Тогава тя е само на 13 и лесно получава прозвището "Ла Чекина" или "пеещата птичка". Цяла Флоренция я смята за най-добрата певица! През 1607 г. семейството посещава Франция и Хенрих, който високо оценява пеенето ѝ предлага тя да остане при него като придворен музикант, защото тя е "най-добрата певица в цяла Франция". Но флорентинските власти решават друго и Франческа се връща в родината си. Там обучава, композира и концертира в дома на баща си.
През 1607 г. произведението ѝ "La stiava", посветено на карнавалната забава е забелязано и така на 20 години Францеска Качини вече е на служба в двора на Медичите и скоро става сред най-високо платените музиканти. Клаудио Монтеверди също оценява по достойнство нейния изпълнителски талант. Но Франческа е не само изпълнител, а и талантлив композитор. Първите ѝ опити са още в крехка възраст и са в резултат на сътрудничеството ѝ с поета Микеланджело Буонароти Младши, племенник на прочутия скулптор. Автор е на 6 опери, много инструментална музика и няколко сборника с вокално творчество. Уви, малка част от творчеството на италианската е оцеляла до днес.
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..
Радиопремиера на албума на китарното дуо Антонио Форчоне и Дженк Ердоган с буквално заглавие "Разказвачите на истории". Най-важното: дуото е събрано тук, в София преди 7 години от Джаzz+ концерти, които продуцират настоящия им албум, издават го за физическо и цифрово разпространение в цял свят и вече е факт първият им концерт навън - в Дъблин (на..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg